През май 1992 година имах изключителното удоволствие да получа писмо от Стийв Койп, главен редактор на списание „Тайм“, в което той ме молеше да напиша кратък разказ от четири хиляди думи, който да „даде на читателите представа за живота на Земята през следващото хилядолетие“. И освен това той бе добавил следното примамливо изречение: „Струва ми се, че това е първият случай, в който нашето списание публикува художествена литература (имам предвид умишлено)“.
Както се оказа по-късно, тази информация не е била съвсем вярна. Впоследствие редакторите на „Тайм“ ми казаха, с известно неудобство, че моят разказ не е първото художествено произведение, което са поръчали. През 1969 година са публикували разказ от Александър Солженицин. И аз съм имал честта да вървя по такива прославени стъпки.
Няма нужда да споменавам, че предложението на „Тайм“ бе от онези, които не можеше да се отхвърлят. То представляваше едно интересно предизвикателства и не си спомням да ми е отнело повече от няколко стотни от секундата, докато осъзная, че идеалната тема на разказа е вече налице. Нещо повече — чувствах, че е мое задължение да опиша каква опасност и заплаха представляват за нас астероидите. Създавайки едно пророчество може би дори щях да спася света — макар че нямаше никога да разбера това…
Така че написах разказа „Чукът на Бога“, и го изпратих на „Тайм“, където Стийв Койп оправда поста си като направи някой извънредно проницателни редакторски забележки, 90% от които приех (твърде) присърце. Той се появи в специалното издание на списанието, „Отвъд 2000 година“, публикувано късно през месец септември с дата есента на 1992. (том 140, 27).
Но преди това аз бях отишъл до Англия за преждевременно състоялото се тържество по случай седемдесет и петия ми рожден ден (след като в продължение на три десетилетия бях живял на по-малко от хиляда километра разстояние от Екватора, не съществуваше сила на света, която да ме накара да отида в Лондон през декември). Сред участниците в програмата, която брат ми Фред бе организирал в моя чест в родния ми град, Майнхед, беше и един от членовете на Изследването СПЕЙСГАРД, д-р Дънкан Стийл. Той бе прекосил цялото земно кълбо, от англо-австралийската обсерватория в Куунабарабран, в Нови Южен Уелс, за да ми покаже една писмена разработка, придружена от няколко изумителни цветни диапозитива, показващи какво може да се случи при евентуален сериозен сблъсък между Земята и голям астероид. Може би точно тогава си дадох сметка, че всъщност „Чукът“ представлява един роман в миниатюра и че нямам никакво намерение да го разширявам. И тъй като ме очакваха още шест други книги и няколко десетки телевизионни програми, никак не ми се захващаше веднага с тази работа, но накрая реших да се заема с неизбежното.
Първата версия бе почти завършена, когато получих от д-р Стийл, който вече се бе върнал в Куунабарабран, изумителни новини:
Ако някой ме бе запитал, до миналия четвъртък, дали някога Земята ще се сблъска с голям астероид или комета, щях с ръка на сърцето да им кажа, че нито един от вече известните ни летящи обекти няма да се сблъска с нашата планета в близкото бъдеще (имайки предвид един-два века напред). Но това вече не е така…
Към писмото на д-р Стийл беше приложено Циркулярно писмо 5636, от 15 октомври 1992 година, от Централното бюро за Астрономически телеграми, което е част от Смитсъновата астрофизическа обсерватория в Кеймбридж, Масачузетс. В него се съобщаваше за повторното засичане на кометата Суифт-Татъл, открита първоначално от двама американски астрономи през 1862 година, която впоследствие е била изгубена, не поради небрежност, а поради далеч по-интересна причина.
С приближаването си към Слънцето, кометата Суифт-Татъл, като много други комети, (включително и Халеевата) получава реактивна тяга от слънчевата активност — факт, който е напълно непредсказуем като последици. И макар че ефектът върху орбитата й е твърде малък, както отбелязва д-р Стийл:
„…Дори изчисленията и крайните резултати да са малко неточни — пък и човек едва ли би могъл да вярва, че тази реактивна сила ще действа непрекъснато и по еднакъв начин през цялото време, може да се очаква кометата да се сблъска със Земята на 14 август 2126 година. Но няма съмнение по отношение на датата, тъй като това е денят, в който орбитата на кометата пресича тази на Земята през същата година; това, което на този етап не е съвсем сигурно, е дали кометата наистина ще бъде там по това време или (и дано да бъде така) ще е изпреварила или ще се е забавила малко по обичайната си орбита.“