Албер Камю
Чумата
Толкова смисъл има да покажем един затвор чрез друг затвор, колкото и да представим нещо, което действително съществува, чрез друго, което не съществува.
Даниел Дефо
I
Любопитните събития, съставящи сюжета на този летопис, станаха през 194… в Оран. По общо мнение мястото им съвсем не беше там, тъй като те имаха малко изключителен характер. На пръв поглед Оран изглежда наистина съвсем обикновен град и не е нищо друго освен една френска префектура на алжирския бряг.
Трябва да признаем, че самият град е грозен. Видът му е спокоен и е нужно известно време, за да може човек да забележи онова, което го отличава от толкова други търговски градове по всички географски ширини. Как да си представим например град без гълъби, без дървета и без градини, в който не се чува нито пърхане на криле, нито шумолене на листа — място, така да се каже, безлично? Смяната на годишните времена се вижда само на небето. Пролетта се познава единствено по променения въздух или по кошниците с цветя, които малките цветопродавачи донасят от покрайнините; тук пролетта се продава на пазара. През лятото слънцето нажежава сухите сгради и покрива стените им със сива пепел, тогава може да се диша само в сенчестите стаи със спуснати капаци на прозорците. През есента, напротив, настъпва истински потоп от кал. Хубави дни има само зиме.
Най-лесно се опознава един град, като се проучи как жителите му работят, как се любят и как умират. Дали се дължи на климата, не зная, но в нашия малък град всичко това става едновременно, по един и същ възторжен и малко разсеян начин. Искам да кажа, че хората се отегчават и придобиват навици. Нашите съграждани работят много, но с единствената цел да забогатеят. Интересува ги най-вече търговията и както сами твърдят, грижат се преди всичко за сделките си. Естествено стремят се и към простите човешки радости, обичат жените, киното и плажовете. Но разумно отлагат удоволствията за събота вечер и за неделя, като се стараят през останалите дни да печелят много пари. Когато напуснат вечер канторите си, те се събират в определен час по кафенетата, разхождат се по един и същи булевард или пък се настаняват по балконите си. Желанията на младите са буйни и краткотрайни, а пороците на по-възрастните не отиват по-далеч от спорта, приятелските пиршества и клубовете, където се залагат големи суми при игра на карти.
Сигурно ще възразите, че това не е някаква особеност на нашия град и че изобщо всички наши съвременници живеят така. Без съмнение днес няма нищо по-естествено от това хората да работят от сутрин до вечер и после да губят времето си в игра на карти, из кафенетата или в приказки. Но съществуват градове и страни, където хората имат от време на време идеи за нещо друго. Общо взето, това не променя живота им. Явила се е смътната идея, но и то е вече нещо. Оран, напротив, външно е град без идеи, с други думи, съвсем модерен град. Следователно не е необходимо да даваме точни пояснения как се любят хората при нас. Мъжете и жените или бързо се изчерпват в онова, което се нарича любовен акт, или и двамата придобиват навик. Често пъти между тези две крайности няма средно положение. И в това няма нищо оригинално В Оран, както и другаде, хората се обичат, без да го съзнават, защото нито имат време, нито се стремят да размишляват.
Най-оригиналното в нашия град представлява трудността, с която тук се умира. Впрочем думата „трудност“ не е най-подходящата и би било по-правилно да кажем „неудобството“. Никога не е приятно да си болен, но има градове и страни, където при болест все пак се погрижват за тебе, където можеш до известна степен да бъдеш спокоен. Всеки болен има нужда от внимание, иска да се опре на нещо, и то е съвсем естествено. Но в Оран резките промени на климата, размерът на извършваните тук сделки, бедният декор, бързото здрачаване вечер и естеството на удоволствията — всичко изисква от гражданите добро здраве. Тук болният се чувствува много самотен. Кой мисли за умиращия, затворен като в капан някъде там зад стотици напукани от жегата стени, когато в тази минута всички жители на града водят разговори по телефоните или из кафенетата за полици, товарителници и за шконто. Понятни стават неудобствата, които придружават смъртта, дори модерната смърт, когато тя се появи на такова бездушно място.
Тези кратки сведения може би дават достатъчни ясна представа за нашия град. Впрочем не бива да преувеличаваме нищо. Едно обаче трябва да подчертаем — съвсем обикновения вид на града и на живота в него. Но създаде ли си човек навици, дните минават без особени мъчнотии. И наистина, откакто нашият град започна да съдействува за създаването на навици, може да се каже, че всичко тръгна към добро. Без съмнение, погледнат от този ъгъл, животът ни не е изпълнен с много вълнения. Но поне няма безредие. И нашият открит, симпатичен и деен гражданин винаги е будил у посетителя основателно уважение. Този град, без нищо живописно, без растителност и без душа, изглежда заспал и на човек сякаш не му остава нито друго, освен да се унесе в сън. Но справедливостта ни налага да добавим, че той се откроява върху неповторим пейзаж сред голо плато, заобиколено от слънчеви хълмове пред залив със съвършена линия. За едно само може да се съжалява, че е застроен с гръб към този залив и когато човек си тръгне от града, трябва да се обръща назад, за да види морето.