Ришар подчерта, че това обстоятелство оправдава колебанията и че се налага поне да изчакат резултата от анализите, започнати преди няколко дни.
— Когато един микроб — каза Рийо след кратко мълчание — е в състояние за три дни да увеличи четири пъти обема на далака, да докара перитониалните жлези до големината на портокал и да ги изпълни с гной, колебанията не могат да бъдат оправдани. Инфекциозните огнища се увеличават застрашително. Болестта напредва тъй бързо, че ако не бъде спряна, заплашва за по-малко от два месеца да измори половината град. Следователно малко важи дали ще я наречете чума или зарасна треска. Важното е да й попречите да унищожи половината град.
Ришар намираше, че не бива да бъдат толкова черногледи — всъщност заразителността не е доказана, тъй като близките на неговите болни бяха още незасегнати.
— Но други умряха — възрази Рийо. — Пък и заразителността никога не е абсолютна, иначе би нараствала математически до безкрайност и би докарала светкавично обезлюдяване. Не е въпрос за черногледство, а за предпазни мерки.
Ришар обаче реши да изложи накратко положението и припомни, че за да се тури край на болестта, ако тя сама не спре, трябва да се приложат предвидените в закона строги профилактични мерки; но в такъв случай необходимо е официално да признаят, че болестта е чума, и тъй като не са напълно сигурни, налага се да обмислят.
— Въпросът — настоя Рийо — не е да преценим дали предвидените от закона мерки са строги, а дали са необходими, за да не измре половината град. Останалото е работа на административните власти и точно за уреждането на тези въпроси нашите институции са предвидили префект.
— Без съмнение — каза префектът, — но аз се нуждая от вашето официално потвърждение, че имаме работа с чумна епидемия.
— Дори да не го обявим — рече Рийо, — тя заплашва да измори половината град.
Ришар се намеси малко нервно:
— Наистина колегата вярва, че е чума. Неговото описание на синдрома го доказва.
Рийо отговори, че не е правил описание на синдрома, описал е, каквото е видял. А е видял отоци, петна, треска с бълнуване, смърт след четиридесет и осем часа. Поема ли господин Ришар отговорността да заяви, че епидемията ще спре без решителни профилактични мерки?
В очите на Ришар се появи колебание.
— Кажете откровено, сигурен ли сте, че е чума?
— Неправилно поставяте въпроса. Не е въпрос да уточняваме термина, а да не губим време.
— Значи, вашата мисъл е — обади се префектът, — че дори и да не е чума, налага се профилактика като при чума.
— Ако трябва непременно да изкажа мисълта си, то аз действително мисля така.
Лекарите се посъветваха и накрая Ришар заяви:
— И така, ние трябва да поемем отговорността да действуваме като при чума.
Тази формулировка се одобри горещо от всички.
— И вие сте на същото мнение, нали, драги колега? — запита Ришар.
— Формулировката ми е безразлична — отвърна Рийо. — Достатъчно е да кажем, че не бива да си затваряме очите пред смъртната заплаха, на която е изложен половината град, защото в противен случай тя ще стане реалност.
И сред общото възбуждение Рийо си тръгна. Малко по-късно в предградието, където миришеше на пържено и на урина, една жена с окървавени слабини пищеше в смъртен ужас и обръщаше очи към него.
На другия ден след конференцията треската направи още един малък скок. Тя се промъкна и във вестниците, но под безобидна форма, защото те се задоволиха само с намеци. Впрочем след още един ден Рийо прочете малки бели обявления, разлепени набързо от префектурата из най-забутаните места на града. Трудно можеше от тези обяви да се извади заключение, че властите виждат ясно положението. Предвидените мерки не бяха строги, изглежда, че беше платен голям данък на стремежа да не се разтревожи общественото мнение. В увода наистина се казваше, че в района на град Оран са се появили няколко случая на опасна треска, която още не можеше да се определи като заразителна. Случаите не били достатъчно характерни, за да вдъхнат основателни опасения, и без съмнение населението сигурно ще съумее да запази хладнокръвие. Все пак от благоразумие, което всеки ще разбере, префектът вземал някои предохранителни мерки. Разбрани и приложени както трябва, тези мерки щели да премахнат окончателно всяка заплаха от епидемия. Следователно префектът не се съмнявал нито за миг, че гражданите с най-голяма готовност ще сътрудничат на неговите лични усилия.