После обявата изброяваше редица мерки, между които унищожението на гризачите, извършено научно чрез вкарване на отровен газ във водосточните тръби, и строг контрол върху водоснабдяването. Препоръчваше на гражданите да спазват извънредна чистота и накрая призоваваше носителите на паразити да се явят в градските диспансери. Освен това семействата се задължаваха да заявяват диагностицираните от лекар случаи и да не се противопоставят на изолирането на болните си в специалните болнични помещения. Тези помещения били така уредени, че давали за минимум време максимум възможности за оздравяване. В няколко подточки се говореше за задължително обеззаразяване на стаята, където е лежал болният, и на превозното средство. За всичко останало обявата се ограничаваше с препоръки към близките да се подчинят на санитарния контрол.
Доктор Рийо се извърна рязко от обявата и продължи пътя към кабинета си. Жозеф Гран го очакваше и щом го видя, пак вдигна ръце.
— Да — рече Рийо, — зная, цифрите се покачват.
През последното денонощие бяха умрели десет души. Докторът каза на Гран, че тази вечер може би ще отиде у него, тъй като е обещал да посети Котар.
— Прав сте — отвърна Гран, — добре ще сторите, защото аз го намирам променен.
— В какво отношение?
— Станал е учтив.
— А по-рано не беше ли?
Гран се подвоуми. Не можеше да каже, че Котар е бил неучтив, изразът щеше да бъде неточен. По-скоро човек затворен и мълчалив, приличен малко нещо на глиган. Целият му живот протичал в стаята му, в една скромна гостилничка и в някакви твърде загадъчни излизания. Официално бил представител на вина и ликьори. Сегиз-тогиз го посещавали двама-трима души, сигурно негови клиенти. Понякога вечер отивал в отсрещното кино. Гран дори беше обърнал внимание, че Котар предпочита гангстерските филми. При всички случаи обаче представителят на вина и ликьори си оставал самотен и недоверчив.
Но според Гран всичко това много се променило.
— Не зная как да кажа, но, виждате ли, имам впечатлението, че той търси да се сдобри с хората, иска да живее с всички. Често говори с мене, предлага да излизаме заедно и аз невинаги мога да му откажа. Всъщност той ме интересува, пък и най-сетне нали аз му спасих живота.
След опита за самоубийство никой не идвал вече у Котар. И по улиците, и при доставчиците той търсел навред да печели симпатии. Никога не бил говорил толкова кротко с бакалите, никога по-рано не изслушвал с такъв интерес търговката на цигари.
— Тая същата търговка е истинска усойница — разказваше Гран. — Казах го на Котар, но той отговори, че се лъжа; имала своите добри страни, които човек трябвало да съумее да открие.
Освен това Котар завел два-три пъти Гран в луксозните ресторанти и кафенета на града. Бил започнал често да ги посещава.
— Там човек се чувствува добре — казвал той, — посетителите са отбрани.
Гран забелязал с какво специално внимание се ползува този човек от страна на персонала в тия заведения, а като го видял колко големи бакшиши оставя, разбрал причината. Личало, че Котар е много чувствителен към любезностите, с които келнерите му се отплащали. Един ден, когато управителят го изпратил до вратата и му помогнал да облече палтото си, Котар рекъл на Гран:
— Добро момче. Може да свидетелствува.
— Да свидетелствува ли? За какво?
Котар се поколебал:
— Ех, че не съм лош човек.
Впрочем у него се забелязвали скокове в настроението. Един ден, когато бакалинът се показал не особено любезен към него, Котар се върнал вкъщи извънредно ядосан.
— Тоя мръсник се присъединява към другите — повтарял той.
— Кои другите?
— Всички други.
Гран дори присъствувал на една любопитна сцена при търговката на цигари. Разговаряли нещо оживено н жената споменала за едно неотдавнашно арестуване, което вдигнало голям шум в Алжир. Отнасяло се за някакъв млад търговски служещ, който убил на плажа един арабин.
— Да натикат цялата тая сган в затвора, та да си отдъхнат честните хора — рекла търговката.
Но неочаквано Котар силно се развълнувал и тъй бързо изскочил от дюкянчето, без да се извини, че тя си пресякла думите. И Гран, и жената останали със зяпнали уста.
Впоследствие Гран предупредил Рийо и за други промени в характера на Котар, който преди това се отличавал с твърде либералните си разбирания и любимата му фраза: „Големите винаги изяждат малките“ ясно доказвала това. Но от известно време купувал само правителствения орански вестник и като че ли нарочно го четял на публични места — такова поне впечатление оставял у хората. Също така няколко дни след като се вдигнал от леглото, дал на тръгналия за пощата Гран сто франка и го помолил да ги изпрати на някаква негова сестра, на която пращал пари всеки месец. Но когато Гран вече излизал, Котар го спрял.