„Пролетес отидоха в Добруджа пуста
вси братя на кяр цялолетен —
самси не можах да сколасам навреме,
от болест невярна сполетен.“
„А къщите как ги сколасахте?“ Лазар
наведе посърнало чело:
„За къщите, сестро, не питай: ще видиш,
когато пристигнеме в село!“
Вървят те през селото… И смаяни люде
изглеждат ги в страх мълчеливо —
и бягат… Настръхнали псета по двори
баучат и грозно, и диво.
Ей старата църква само посред село,
со бял зид висок обградена;
изтракаха порти — излезе стария
со черен чембер прибрадена.
Пристъпи през прага и очи подигна,
но смръзната тамо застана —
юздата изпусна неволно и в ужас
към брата възви се Петкана.
Но зърна пред нея как той се превърна
на чад — и невидим изчезна…
Кат гръмната мигом в почуди, Петкана
не сети от коня как слезна.
Към майката щерка, към щерката майка
се спуснаха виком веднага —
со плач сете живи пригърнаха двете;
и паднаха мъртви пред прага.