— Всичко, което видях, е че брат ми се държи като побъркан!
Почувства загрижеността й, страха й за него, а също и неудобството й, че я излага.
— Когато започнаха да варят моя омар, те започнаха да варят мен! Можех да се почувствам как ме варят жив!
— Хауърд, това трябва да спре!
— Дяволски си права — Той се отблъсна от стената и се запъти надолу по улицата, обратно към жилището си. — Трябва да обмисля нещата. Доскоро.
Лидия пиеше първото си кафе, когато Хаурд се обади следващата сутрин.
— Може ли да намина, Сис? — Гласът му бе дрезгав, напрегнат. — Трябва да се махна оттук.
— Разбира се, Хауи. Пак ли ръката?
— Да! Усещам я, като че е премазана!
Премазана. Това задейства някакъв звънец в дълбините на съзнанието й.
— Ела веднага. Ще оставя отключено. Ако ме няма, се разполагай удобно. Скоро ще се върна. Трябва да свърша едни поръчки.
Тя затвори, навлече дънки и блуза и се завтече към Градската библиотека на Монро. Премазана ръка… спомняше си нещо такова, нещо свързано с жилищата в Саундвю.
Отне й повечко време, но накрая го намери на една ролка микрофилм от Монро Експрес отпреди две години миналото лято…
Хауърд изглеждаше адски зле. Той изглеждаше далечен. Не й обръщаше внимание.
— Чуй ме, Хауърд! Станало е преди две години! Изливали са плочите на основите в твоята жилищна секция. Докато камионът с цемента давал заден, един от работниците се подхлъзнал в някаква кал и задните гуми минали през ръката му. Смазали я толкова лошо, че дори Кълъмбия Презветерианска не би могла да я спаси.
Той я изгледа тъпо.
— И?
— И, не разбираш ли? Ти не само, че си включен в чувствата и усещанията на хората и дори омарите и буболечките около теб. Ти събираш остатъци от стара болка и наранявания.
— Затова ли тук е толкова шумно?
— Шумно ли?
— Да. Емоционален шум. Това място е пълно, имам предвид претъпкано с емоции, някои са бледи, някои — силни, някои са приповдигнати, други разстроени, някои са наистина злобни. Толкова е объркващо.
Лидия си спомни, че тези паркови жилища са построени скоро след войната — Втората световна. Ако Хауърд наистина можеше да усеща емоции отпреди четирийсет години…
— Иска ми се да си отидат и да ме оставят да поспя. Бих дал всичко само за минутка покой.
Лидия отиде до медицинското шкафче в банята и намери шишето с валиум, което лекарят й предписа, докато траеше развода й с Хари. Тя изтърси в дланта си две от жълтите таблетки и ги даде на Хауърд с чаша вода.
— Изпий това и заминавай да легнеш на леглото. Ще ти помогнат да заспиш.
Той се подчини и се затътри към съседната стая, придвижвайки се като зомби. На Лидия щеше да й се скъса сърцето. Обади се на една приятелка и я помоли да поеме стенографската работа, с която бе ангажирана следобеда, после се подготви да се погрижи за своя по-голям брат.
Той спа на пресекулки през целия ден. По здрач тя взе душ, за да облекчи стегнатите възли на мускулите си. Донякъде помогна. Увита с хавлиения си халат, тя се върна в кухнята и го откри да седи там; изглеждаше по-зле от всякога.
— Не издържам повече! — гласът му като че ли всеки момент щеше да се пръсне на милиони островърхи парченца. — Направо ме подлудява. Не ме оставя дори в сънищата ми! Всичките тези чувства! Ще откача!
Дивият блясък в очите му я изплаши.
— Просто се успокой, Хауи. Ще ти направя нещо за ядене и после можем да…
— Трябва да се махна от тук! Това не може да продължава така!
Той се устреми към вратата. Лидия се опита да го спре.
— Хауърд…
Той я изблъска встрани.
— Трябва да изляза навън!
Докато си навлече достатъчно дрехи, за да го последва, него го нямаше никакъв.
Нощта гъмжеше от страх и радост, и похот, и болка, и удоволствие, и любов, които емоционално и телесно обливаха Хауърд с топлина и светлина.Той имаше нужда от успокоение, от тишина, от покой.
И ето, право напред, той го мярна… необезпокоявано и тъмно място… почти изпразнено от емоции, от каквито и да е чувства.
Той се втурна натам.
Обадиха й се на следващата сутрин.
— Вие ли сте Лидия Чембърс, сестра на Хауърд Уайнстийн? — запита официално някой.
Олеле, Боже!
— Да.
— Бихте ли дошли до кея Кросби, ако обичате, мадам?
— О,не! Той нали не е…
— Той е наред — каза бързо гласът. — Физически де.
Лейтенант Доналдсън я откара до шамандурата с моторницата на Морската полиция. Хауърд седеше в една гребна лодка, привързана към полюляващата се червена маркировка на канала в средата на пристанището на Монро.