— Изглежда я е открадал снощи — каза лейтенанта, който бе къдрокос и русоляв и изглежда преполвяваше трийсетте. — Но явно е прекрачил чертата. Отказва да се отвърже от шамандурата и започва да крещи и да размахва едно от греблата към всеки, който се приближи. Питаше за вас.
Той загаси двигателя и остави моторницата да се носи по посока на Хауърд и гребната лодка.
— Кажи им да ме оставят на мира, Сис! — извика Хауърд, когато наближиха на десетина фута.
Имаше подивял вид — небръснат, дрехите му измачкани и на петна, косата му стърчаща в невероятни посоки. И гледаше опасно, с ъгълчетата на очите си.
„Той изглежда побъркан“, си помисли тя.
— Върни се на брега, Хауърд — каза тя, опитвайки се да излъчва симпатия и спокойна увереност. — Ела си в къщи.
— Не мога, Сис! Обясни им. Накарай ги да разберат. Това е единственото място, където е тихо, където мога да намеря покой. Уф, знам че рибите там долу изяждат и биват изяждани, но е от време на време и е далеч оттук, и аз мога да се справя. Просто повече не мога да стоя в града!
Лейтенант Доналдсън прошепна с ъгълчето на устата си:
— Приказва тия щуротии откакто го открихме тук сутринта.
Лидия се зачуди какво би могла да каже на лейтенанта: че нейният брат не е побъркан, че е прокълнат? Започне ли да ги приказва такива и веднага ще й вземат мярка за усмирителна риза и на нея.
— Не можеш да стоиш там, Хауърд.
— Трябва. На шамандурата има гнездо на чайка и тази сутрин, когато пиленцата огладняха, това ме накара и мен да огладнея. Но после майка им дойде и ги нахрани и сега коремчетата им са пълни и те са доволни… — той започна да хлипа… — и аз също, и просто искам да си стоя тук, при тях, където е тихо и спокойно.
Тя чу лейтенантът да изръмжава:
— Добре. Това решава нещата!
Той се изправи и сигнализира към брега. От флота с боботене се откъсна друга, по-голяма моторница. На борда имаше хора с бели престилки и носеха нещо, което приличаше на мрежа.
— Сега за известно време той ще спи, госпожице Чембърс — каза доктор Голд.15
— Наложи се да му инжектираме доста яка доза торазин16, за да го укротим.
Бе ужасно да гледа как хвърлят мрежата върху собствения й брат и го издърпват на по-голямата лодка, подобно на гигантска риба, но просто нямаше друг начин. Хауърд щеше да остане там, в океана, до последния си час, ако го бяха оставили.
Прекара по-голяма част от сутринта в подписване на разни документи и отговаряйки на безкрайни въпроси относно медицинското и емоционално минало на Хауърд, миналото на семейството им, настоящи стресове и натоварвания. Каза на доктор Голд всичко, включително и това, как Хауърд е получил ръката по пощата преди два дни. Божичко, бяха минали само два дена? Всичко… с изключение на това, че чувства болката и емоциите на другите хора… и животни, че и насекоми. Не можа да се насили да се подложи на риск и да се опита да го обясни на доктор Голд. Можеше да си помисли, че и тя страда от психозата на брат си.
— Кога ще може да се прибере? — попита тя.
— Не по рано от поне двайсет и осем дни. Толкова трае задържането му. Не се тревожете прекалено много. Изглежда това е остра психоза, получила тласък след оня стряскащ инцидент с отрязаната ръка. Веднага ще го подложим на психотерапия, ще измислим подходящо медикаментозно лечение, и ще направим каквото е по силите ни отново да изправим на крака психиката му, възможно най-скоро. Мисля, че всичко с него ще бъде наред.
Лидия н беше съвсем убедена в това, но всичко, което й оставаше, бе да се надява. Поне Невропсихиатричния институт в Монро бе чисто нов. Отвори врати едва миналата зима. Бе чувала за него, но тъй като не бе посещавала никога тази част на града, досега не го бе виждала. Изглеждаше доста добре. И след като повечето пациенти тук верочтно бяха упоени в някаква степен, емоциите им не би трябвало да са прекалено силни. Може би тук Хауърд щеше да получи своя шанс.
Доктор Голд я съпроводи до вратата.
— В извесен смисъл, това че брат ви се възстановява тук, е ирония на съдбата.
— И защо?
— Ами, той е един от партньорите с ограничена отговорност, които създадоха тази малка болница. Всички те притежават сертифициран кредит „данък историческа реконструкция“ за инвестиране, едно от малкото предимства, които остават след данъчна проверка.
— Реконструкция? — Един предупредителен звънец задрънча някъде в главата й. — Искате да кажете, че сградата не е нова?
— О, Боже мили, не. Поизлъскахме я, за да изглежда чисто нова, но на практика тя е на сто и петдесет години.