Лидия усети отчаяната му нужда от малко надежда, малко потупване по рамото.
— Мисля, че се представихте много добре. Особено накрая — Не можеше да се насили да му каже, че последните му реплики са пръснати по пода на заседателната зала.
— Мислите ли, че имам шанс, поне колкото на снежинка в ада, да запазя ризата на гърба си след всичко това?
Лидия не можа да се стърпи. Трябваше да каже нещо, за да облекчи мислите на бедния човечец. Сложи ръка върху неговата.
— Присъствала съм на доста от тези дела. Сигурна съм, че ще се договорят в рамките на застраховката ви.
Той се обърна към нея.
— Да се договорят? Нямам намерение да се договарям за нищо!
Неговият жар я удиви.
— Защо не?
— Защото ако се съглася на договорка, това е равносилно на признание, че съм сгрешил! А аз не съм!
— Но никога не може да сте сигурен какво ще решат съдебните заседатели, доктор Джонсън.
— Така ми казаха, пак, и пак, и пак от застрахователната компания. „Договаряй… договаряй… договаряй!“. Страхуват се до смърт от съдебни заседатели. По-добре да платим на кръвопиеца адвокат и клиента му, отколкото да рискуваме с решението на съда. Да бе! На тях им е лесно! Те просто искат да теглят чертата. Но аз направих всичко, както си му е реда при този пациент! Отбремених субдуралния хеметом4 и заших прекъснатата артерия вътре в черепа. Ако не бях аз, този човек щеше да умре! А сега ме съди!
— Съжалявам! — каза Лидия. Прозвуча й неубедително, но бе всичко, което успя да изрече. Някакси се почувства частично виновна за нещастието на доктор Джонсън. Все пак, Хауи й беше брат.
— Може би трябваше да постъпя както повечето от моите приятели неврохирурзи правят: отказват да приемат спешни повиквания. По този начин не се оставяш на нелицензираните адвокатски акули, които дебнат наоколо за лесна плячка. Може би трябваше да се върна с брат ми в родния ни град и да стана общопрактикуващ лекар. Мъгливо малко градче по крайбрежието…
Потърка очите си с ръка:
— Изглежда доста безнадеждно, нали? Ако отида в съда, мога да загубя всичко, за което съм работил през цялата си кариера и да изложа на опасност начина на живот на цялото ми семейство. Ако приема договорката, признавам, че съм сгрешил, когато зная, че съм прав. — Мускулите по челюстта му се стегнаха. — Заради тоя проклет алчен копелдак, адвоката.
Въпреки че Лидия знаеше, че докторът е прав, все пак я заболя от думите му. Хауърд може да е всякакъв, но все пак й беше брат.
— Това не може да се остави така, — каза доктор Джонсън. — Тази злоупотреба надхвърля всякакви граници. Трябва да се променят законите, за да се обуздаят тези… тези „Ангели на Ада“5 в триредни костюми!
— Не си правете труда да чакате реформи по отношение на правонарушенията от страна на длъжностни лица — каза Лидия. — Деветдесет и девет процента от законодателите са адвокати и всички са членове на адвокатски фирми, които правят процъфтяващ бизнес с искове за надежност. Нали не мислите, че сами ще си извадят лъжицата от устата? Тук става дума за сблъсък на интереси!
Изражението на доктор Джонсън помръкна:
— Значи няма надежда да се отървем от Хауърд Уайнстийновците по света, така ли? Няма начин да му дадем урок по съчувствие, за да разбере каква болка причинява на другите хора.
И тогава изникна колата на доктор Джонсън, кестеняв ягуар XJ.
— Не знам как да му предам този урок — каза той. — Брат ми може би, но не и аз. — Той въздъхна тежко. — Наистина не знам какво ще правя.
— Продължавайте да се борите — каза му Лидия, гледайки го как заобикаля колата и дава бакшиш на разпоредителя.
Той я погледна през покрива на ягуара. В очите му се четеше отвлечен, примирен поглед, който я накара да почувства страх за него.
— Лесно ви е да го кажете — измърмори той, после влезе в колата и замина.
Лидия стоеше в гаража и го гледаше как си тръгва, обзета от необяснимото чувство, че никога вече не ще види доктор Джонсън.
— Той е мъртъв! Боже, Хауи, той е мъртъв!
Хауърд изгледа бледото, изкривено лице на Лидия, докато тя се навеждаше над бюрото му. Той си помисли, „О, не! Татко! Печатът ше гръмне! Всички ще разберат!“
— Кой? — успя да попита той.
— Доктор Джонсън! Човекът, на когото сне показания миналата седмица в делото за лекарска грешка! Самоубил се е!
През него преминаха вълни на облекчение:
— Самоубил се е? Да не си е мислел, че ще се откачи от куката! Тъпанар! Тъкмо ще внесем имота му в съда!
— Хауърд! Той бе в депресия заради това дело. Закарал си го до ръба!
— Не съм сторил нищо такова! Какво е направил? Застрелял ли се е?