Лицето на Лидия стана още по-бледо:
— Не. Той…той си е отрязъл ръката. Изкървял е до смърт.
Изведнъж умът на Хауърд започна да работи по присъщия за него начин.
— Чакай малко. Ча-кай-мал-ко! Това е прекрасно! Прекрасно! Това показва огромна вина заради немарливостта му! Отрязъл е придатъка, който е увредил пациента му! Не, чакай! Чакай! Извършването на самоубийство, особено по такъв стране начин, насочва към един болен мозък. Това означава, че мога да въвлеча изпълнителния комитет на болницата в делото, задето са позволили на един очевидно увреден лекар да остане в персонала на тяхната болница. Може да включа и цялото хирургично отделение! Охо, това е голямо! Голямо! Благодаря ти Лидия! Ти направо ми оправи деня! Ами — годината! Тя стоеше там, с отворена уста и изглеждаше глупаво:
— Не го вярвам!
— Какво? Какво не вярваш? Какво? — Какво всъщност я прихващаше?
— Всичко си има граници, Хауърд! Не ти ли се случва да стигнеш до някъде и да си кажеш: „До тук съм. Ще нараня прекалено много другата страна.“
Той се усмихна:
— Разбира се, Сис. И когато стигна до там, ще се постарая да го узнаеш.
Тя не се усмихна на шегата. Лицето й бе сурово, а очите — ледени
— Мисля, че доктор Джонсън ти зададе хубав въпрос миналата седмица. Имаш ли чувства, Хауи? Някога мислил ли си за някой друг, освен за себе си?
— Разкарай се от ораторското място, сестричке.
— С удоволствие — каза тя. — От ораторското място и от твоето гадно присъсътвие — Тя се врътна към вратата, после обратно. — О, между другото, мисля, че трябва да знаеш за ръката на доктор Джонсън. Нали се сещаш, онази отрязаната? Не могат да я намерят.
Хауърд помаха с ръце във въздуха:
— Уууууу! Страх ме е! Може би нощес ще допълзи при мен докато спя!
Тя се завъртя и тръшна вратата. Хауърд веднага се свърза по интеркома с рецепцията:
— Криси? Свържи се с Брайън Джеси, от офиса на съдебния следовател.
Липсваща ръка? Това звучеше ужасно изчанчено. Искаше информация по случая направо от извора. И Брайън Джеси можеше да му я осигури.
Брайън получи всички подробности около четири следобяд.
— Това е всичко, с което разполагаме засега — каза той на Хауърд по телефона. — Този случай е особен, казвам ти.
— Просто ми разкажи какво е станало, Брайън.
— Добре. Мислят,че е станало така. Около десет миналата нощ, в офис на Пето авеню, този доктор Джонсън завързва стегнат турникет, точно над дясната си китка, с прилежни малки тампони, за да подсили налягането по главните артерии, и си клъцва ръката. Според сведенията не е пипал много нежно. Има доказателства, че е използвал местна упойка, Е, така и трябва, нали? Имам предвид, за да си срежеш собствената китка…
— Брайън!
— Добре де, добре. След като ръката е срязана, изглежда има интервал от около половин час, през който нямаме идея какво прави, може би някакъв ритуал или нещо такова, после сяда, навежда чукана над една кофа и освобождава турникета. Изкървява за няколко минути. Много чисто, много съвестно. Никаква каша, която някой да трябва да почисти.
Наистина изпипана работа, си помисли Хауърд.
— Защо каза, че бил замесен в някакъв ритуал?
— Просто предположение. Из цялата стая имало свещи и от хистологията6 казват, че ръката е била отделена около трийсет миути преди той да умре.
— Значи ръката е при вас?
— Ъ, не, не е при нас.
Хауърд усети как в стомаха му се оформя нещо малко и възловато.
— Майтапиш се.
— Опасявам се, че не се майтапя. Момчетата от следствието търсиха навсякъде из офиса и около сградата. Никаква ръка.
Така че Лидия не бе дрънкала врели-некипели. Ръката наистина липсваше. Е, това само би подкрепило неговото твърдение, че доктор Джонсън е бил психически неуравновесен и не е трябвало да му се позволява да практикува. Да, определено щеше да въвлече изпълнителния комитет на болницата в делото.
И все пак, продължаваше да се чуди за липсващата ръка. Седеше си, поглаждайки мустаци, и се чудеше къде би могла да бъде.
Пакетът пристигна на следващия ден.
Криси го донесе на бюрото му неотворен. Бе дошъл с Федерал Експрес7 и бе означено „Лично и доверително“. Хауърд я остави да изчака докато го отваряше, смятайки че ще трябва да се добави към нечие досие — повечето „Лично и доверително“ пратки, които получаваше не бяха нещо различно.
Криси започна да пищи, когато ръката падна на бюрото. Не спря по целия път надолу по коридора до рецепцията. Хауърд се взираше в ръката. Тя лежеше с дланта нагоре върху попивателната на бюрото му, мъртвешки, безкръвно бяла, с изключение на разръфания, с цвят на говеждо чукан. Кожата бе влажна, просветваща с флуоресцентен блясък. Можеше да види гънките по дланта и по ставите, можеше да различи дори извивките на пръстовите отпечатъци. От нея се носеше слаба гнилостна миризма.
6
хистология — част от анатомията, която се занимава с устройството на тъканите. В случая се има предвид отдела по съдебна медицина