… съчувствие…
Да бе, точно така. И сега всеки момент ще чуе гласът на Род Сърлинг да изпълва стаята.
Допи си бирата и отиде за втора.
Да не бързаме да обръщаме всичко на смях, си каза, докато предъвкваше няколко картофа. Юридическото образование го бе научило как да си подрежда мислите и да представя убедителни доводи. До момента имаше основателни причини да бъде жертва на някакво проклятие. До вчера би се изсмял на такова нещо, но тази сутрин се бе сблъскал с истинска жива — не, зачеркни това, преправи го на мъртва — мъртва човешка ръка, лежаща на бюрото му. Ръка, която някога бе принадлежала на обвиняем в едно много апетитно дело за лекарска грешка. На човек, който бе казал, че Хауърд Уайнстийн се нуждае от урок как се чувстват останалите хора.
И сега Хауърд Уайнстийн се бе сблъскал с два мига, в които бе изпитал чувства на други личности.
Или си мислеше, че е така.
В това се състоеше въпросът. Беше ли направил доктор Джонсън някакъв номер с ума на Хауърд? Не беше ли посял някакво предположенеие в неговото подсъзнание и после да го е подсилил, изпращайки му отрязаната ръка?
Или това бе наистина? Проклятието на един мъртвец?
Хауърд реши да предприеме научен подход. Единственият начин да се докаже една хипотеза, е да се изпробва експериментално. Той захвърли втората бира. Време бе да се разкърши из града.
Докато събираше останките от „Макдоналдс“-а, отбеляза тъпа болка по дължината на цялата си дясна ръка. Разтърка я, но това не помогна. Зачуди се как ли би могъл да я преумори. Може би в резултат на отскока, след като докосна онази ръка сутринта. Не, не помнеше тогава каквато и да е болка. Сви рамене, навлече един суетчер и пристъпи навън в пролетната нощ.
Въздухът бе хладен и с вкус на сол откъм Саунд. Твърде красива нощ, за да се свре отново в поршето, така че реши да извърви пеш няколкото кооперации надолу в западна посока към нощните барове по крайбрежната ивица. Бе изминал едва няколко стъпки, когато забеляза, че болката в ръката му е изчезнала.
Кентърбърис бе първото мясо, което му се изпречи надолу по наскоро обновената ивица. Понякога идваше тук с някои от местните клиенти.Нелошо местенце за обяд, но след пет се превръщаше в тържище на плът. Дори СПИН-ът да бе обезкуражил любителите на случайните контакти, тук това не важеше. Пространството около кръглия бар в Кентърбъри бе задимено, шумно и претъпкано с юпита9.
Хауърд се сви на бара и изведнъж почувства как краката му стават като гумени. Облегна се на махагоновия ръб и хвърли едно око на симпатягата, с който търкаше лакти отдясно. Току що бе ударил нещо на екс и го догонваше с няколко щедри гълтока гадна бира. Пред него на бара имаше още четири чашки за екс, до една празни.
Хауърд се измъкна към сепаретата в дъното на помещението и веднага се почувства по-добре.
Господи, това наистина се случи! Вярно е.
Докато се движеше през тълпата, бе атакуван от сложна смесица от похот, отегчение, изтощение и пиянство. Бе истинско облекчение да се добере до относителното убежище на последното сепаре в дъното. Емоциите и чувствата на помещението се превърнаха във фонов шум, един сензорен Музак.
Но те все още бяха тук. По пътя от града му се струваше, че е необходим физически контакт — със служителя в гаража, момичето в Мики Д — за да се осъществи сензорен внос. Сега чувството като че ли се носеше във въздуха.
Хауърд затвори очи и потри с длани слепоочията си. Това не може да се случи, не може да е истинско! Тобе част от „Зоната на здрача“ и „Без граници“ и „Разкази от тъмната страна“. Такива неща не се случват на Хауърд Уайнстийн в малкия стар Монро, Лонг Айлънд.
Но не можеше да отрече собственото си изживяване. Бе се почувствал пиян, преди да обърне внимание, че мъжът до него пие ексове.
Или бе обърнал внимание?
Може би несъзнателно бе забелязал човека с ексовете и бирата, на път към бара и умът му е свършил останалото.
Всичко бе толкова объркващо. Откъде можеше да знае със сигурност?
— Да Ви донеса ли нещо, господин Уайнстийн?
Хауърд вдигна поглед. Над него стоеше доста висока блондинка с поднос под ръка и приготвен бележник за поръчки. Бе около трийсетте, с твърде много грим и прекалено руса коса, но като цяло не бе някоя, която ще изрита от леглото си. Бе облечена в стандартната за Кентърбъри униформа на коктейл-сервитьорка, а именно: къса пола, черни чорапи и изрязана елизабетинска барманска блузка, и се усмихваше.