Тя се огледа в огледалото от главата до петите. Изглеждаше доста добре. Разбира се, за пътуването до „зоната“1 бе се облякла по-семпло, знаейки, че ще й се наложи да прекара нощта в студен вагон, че след това ще разговаря с началството на колонията, че ще се срещне с Женя. Беше глупаво и неуместно да се навлича със скъпи неща. Бяха й нужни дрехи, които не се мачкат и не се цапат лесно. Черни джинси и черен топъл пуловер от камилска вълна — това беше най-подходящото одеяние за подобно пътуване. Не отиваше на някакъв празник, а на среща с осъден убиец. Не се реши да си вземе и кожуха, макар че във влака би й свършил добра работа. Той беше красив, скъп, дълъг до глезените, но не й бе удобно да се яви на свиждането с него. Не биваше излишно да напомня на Женя, че бе останала на свобода. Правилно бе постъпила, обличайки си якето. То беше топло и непретенциозно. Купила си го бе миналата зима, за да ходи с него на пазар или да пътува до вилата.
Стоеше пред огледалото — цялата в черно — и с удоволствие разглеждаше красивите си едри гърди, закръглените бедра и тънката си талия. Никога не бе била кльощава, гърдите и коремчето й винаги се забелязваха и привличаха мъжките очи, но затова пък талията й беше удивително тънка и Наталия правеше не малко усилия, за да не се появят по нея излишни сантиметри. Лицето й също беше впечатляващо — с тъмни очи и гъсти, красиво извити вежди.
„Добре изглеждам, даже много добре“ — помисли си, оправяйки си прическата.
Влезе в салона с кокетна походка на привлекателна и уверена в себе си жена и без да поглежда встрани, се отправи към една свободна маса. Имаше доста посетители — очевидно ресторантчето се ползваше с добра репутация и клиентелата му бе постоянна.
Едва бе успяла да седне и да отвори листа с вината, когато пред нея изникна келнер.
— Добър ден, радваме се да ви приветстваме в нашия ресторант. Моля за извинение, но ми се струва, че ще ви бъде по-удобно на оная маса.
Келнерът се обърна и посочи с пръст една маса в отсрещната страна на салона. Тя се намираше до прозореца, а Наталия беше се настанила до стената, недалеч от камината.
— Защо смятате, че там ще ми е по-добре? — високомерно попита тя.
— По традиция масата до прозореца се смята за най-хубава — с ослепителна усмивка й обясни сервитьорът.
— Студено ми е — сърдито отвърна Наталия — и искам да остана тук, близо до огъня. От прозореца сигурно духа. Това е, младежо, темата е изчерпана. Донесете ми кафе и менюто.
Върху лицето на сервитьора се изобрази такова смущение, че я досмеша. Очевидно бе заела масата на някой постоянен клиент и нещастникът сега сигурно щеше да се измъчва, чудейки се какво да направи, за да излезе от деликатната ситуация, ако клиентът пристигне, преди тя да си тръгне оттук. А Наталия нямаше намерение да бърза — трябваше да бъде на гарата в пет часа, а сега беше едва един и половина.
— Какво кафе желаете? Нес, „Пеле“, „Якобс“, еспресо, капучино, турско?
— Еспресо и чаша минерална вода. И повикайте управителя.
След половин минута се появи представителният управител в смокинг и с менюто в ръка. Зад гърба му притеснено пристъпваше келнерът, държейки поднос, върху който димеше кафе и проблясваше чаша с минерална вода.
— Слушам ви — важно заяви управителят с неочаквано високо тенорче.
— Изглежда съм заела нечия постоянна маса — отвърна Наталия, отвори менюто и се зае да го изучава. — Моля ви да не се безпокоите, това няма да ми стане навик. Аз съм приходяща и довечера няма да ме има във вашия град. Но не искам да се местя никъде, много премръзнах и предпочитам да съм по-близо до огъня. Ако дойде човекът, който обикновено седи тук, оставете на мен самата да му се извиня. Надявам се, че той няма да възрази. По този въпрос това е всичко. А сега поръчката ми. Коктейл от скариди — продължаваше да реди тя без никаква пауза и все така, без да поглежда нито управителя, нито келнера, като ни най-малко не се интересуваше дали я слушат, записват ли поръчката й и удовлетворени ли са от обяснението й. — Шишче от есетра, пържени картофки, мариновано цвекло, да не се слага лук, да не се слага краставица. Десерт „Мирабела“, двойно кафе и още една чаша минерална вода, лед — непременно. След десерта и кафето, около половин час по-късно, донесете още едно еспресо. И да не объркате поръчката ми.