Наталия отдавна беше разделила човечеството на господари, слуги и динамична прослойка, която в крайна сметка се разделя на такива, които са приближени на господарите, и на такива, които се превръщат в слуги.
Женя винаги бе бил господар — още от раждането си. Той господстваше над своите родители, над жените си, над партньорите си по бизнес и над своите пари. А самата тя двадесет и три години бе цамбурнала във вонящата аморфна прослойка, докато не бе открила Женя и не бе започнала да плува към него. Четири години двамата бяха живели заедно и накрая бяха се оженили. Сега тя също принадлежеше към клана на господарите и гледаше отвисоко на слугите.
Със странно напрегнат глас келнерът повтори поръчката й, взрян в тефтера си. Наталия го изслуша и го пусна да си върви с царствено кимване. На тези трикове — с три чаши кафе от различен вид — бе се научила от Женя.
„Ако искаш да разбереш в какво заведение си попаднала, съвсем не е задължително да изпробваш всичките блюда. Достатъчно е само да направиш една сложна поръчка и веднага ще ти стане ясно как стои тук работата с дисциплината, кого вземат на работа — нехранимайковци и тъпаци или професионалисти. Достатъчно ти е да определиш какви са келнерите, за да се сетиш каква е кухнята, защото по принцип подходът към подбора на кадрите е един и същ. Той или е правилен, или не е. И ако келнерите са подбрани грамотно, то и готвачите в ресторанта са добри, а лоши работници в това заведение не търпят.“
Когато влизаше в някой ресторант без Женя, Наталия винаги правеше такива „сложни“ поръчки, дори и когато ресторантът й беше познат и нямаше необходимост от проверка. Харесваше й тази игра, харесваше й усещането да принадлежи към клана на господарите.
Тъкмо си бе дояла коктейла от скариди и посягаше към чашата, за да допие изстиващото кафе номер едно, когато забеляза на бялата колосана покривка някакво тъмно петно. В първия момент не разбра какво е това, но в следваща секунда съобрази, че не е нищо друго, освен ръка на чернокож човек.
Вдигна очи от чинията си и пленително се усмихна.
— Да не би да съм заела вашата маса? Моля да ме извините, но навън е толкова мрачно, премръзнах много, а тук има огън… Ако много настоявате, ще се преместя.
Наталия знаеше, че той няма да настоява. Пък и никой не би настоявал. На този свят още не се бе родил мъжът, който би се решил да я изгони от масата си.
— The table was not reserved, it was the case of habit — отвърна мъжът и изведнъж без усилие премина на руски: — Ще позволите ли все пак да седна там, където съм свикнал? Или предпочитате да обядвате сама?
— Ще се радвам, ако споделите самотата ми.
Направи й впечатление, че говореше свободно и правилно, но имаше силен, мек акцент. Тя знаеше долу-горе английски и разбра единствената казана не на руски фраза: „Масата не беше резервирана, но просто съм привикнал с нея“.
— Всеки ден ли обядвате тук? — попита го.
— Да, почти всеки — отвърна чернокожият. — А вие за пръв път ли идвате тук?
— И се надявам да не е последен. Довечера отпътувам за вкъщи, дойдох по работа само за един ден. А вие? Тук ли работите?
— Да, аз съм журналист. Нашият вестник изпрати в Русия голяма група журналисти да отразяват хода и резултатите от изборите. В моята страна проявяват интерес към вашите избори.
— Отдавна ли сте тук?
— Почти от месец.
— Омръзна ли ви вече? — усмихна се Наталия. — Сигурно ви се иска да се върнете вкъщи?
— Разбира се. Вече ми омръзна да чакам, след две седмици ще си бъда у дома.
— Имате жена? И деца?
— Да, пет.
— Пет! — ахна Наталия. — Бива си ви!
— Какво общо имам аз с цялата тази работа? — засмя се журналистът. — Ражда ги жена ми, заслугата е нейна.
— Защо не си поръчвате нищо?
— Тук вече познават вкуса ми. Аз винаги ям едно и също и вече не ме питат. Ако не съм поръчал нещо специално и не съм казал нищо, значи трябва да ми се сервира обичайното меню. Казвам се Джералд. А вие?
— Наталия. Натали — така е по-просто.
Той й протегна десница и докосването до кадифената му длан я опари. Почти цяла година не се бе любила с мъж — от деня, в който бяха арестували Женя. Тази година бе била толкова пълна с тревоги, грижи и неприятности, че просто не й бе останало време да си спомни за секса. А сега изведнъж си бе спомнила. При това толкова ненавреме. Под корема й се разля някаква тежест и се появи глождеща болка.