В отговор следователят измърмори няколко неразбираеми думи.
През целия Настя звънеше някъде, правеше справки, нещо диктуваше, записваше нещо, извиняваше се за безпокойството по празника, молеше, сърдеше се, убеждаваше и дори на няколко пъти почти крещеше. За да не пречи на мъжа си да си пише доклада, беше са настанила с телефона в кухнята, плътно бе затворила вратата, на всеки половин час си наливаше чаша кафе и периодично си правеше сметка дали останалите от новогодишната нощ продукти ще стигнат за днес и би ли могла да не готви нищо. Ту й се струваха достатъчни, ту пък започваше да я измъчва съвестта, че нищо не похваща вкъщи.
„Трябва да се заставя да стана от масата и да сготвя поне една супа, за да покажа домакински порив — самоуговаряше се тя. — На Льоша ще му бъде приятно.“
След което вдигаше слушалката, правеше поредното телефониране, нанасяше в бележника си поредната записка, наливаше си поредната чаша кафе, запалваше поредната цигара и за поред път забравяше за своите благи пориви.
При Юра Коротков всичко беше по-сложно. Първо, дори през тези редки дни, които действително се оказваха почивни, той не можеше спокойно да си почива вкъщи, защото живееше в малкото двустайно апартаментче с жена си, сина си и парализираната си тъща. Второ, любовницата му Люся го бе предупредила, че е напълно възможно да успее да се освободи от строгия съпружески контрол и да прекара с него няколко часа. Бе обещала да му телефонира веднага след като се отскубне, и Юра, разбира се, веднага бе хукнал към службата, за да чака позвъняването й на спокойствие, без да се озърта дали жена му не е наблизо.
Затова на втори януари Саша Юлов, на когото се бе паднало да дава дежурство по отдел, намери Коротков не в дома му, а в кабинета на „Петровка“.
— Нещо ново с Турин ли? — попита Юра Коротков, с усилие прикривайки разочарованието, си, че вместо гласа на Люся в слушалката бе прозвучал баритонът на младия оперативен работник.
— Практически нищо. Той действително не ходи никъде и почти с никого не общува. Срещнах се с бившата му жена и тя го охарактеризира като романтик нескопосник. Смята, че в никакъв случай не би могъл да извърши насилие над жена, а още по-малко пък над момиче.
— Какво казва тя и какво смята, е съвсем отделна работа. Аз такива аргументи не приемам. Не може да извърши традиционно насилие само този мъж, който няма полов член. Всички останали могат и всички останали трябва да бъдат подозирани — рязко отвърна Юрий, който за толкова години работа в следствието така и не бе привикнал към убитите и изнасилените деца и всеки път оглушаваше и оглупяваше от ярост към престъпника. — А какво имаше предвид, като каза, че Турин не общувал почти с никого?
— Два дни по ред наблюдавах жилището му. Той нито един път не излезе на улицата, но го посети някаква жена. Пристигна с кола, затова лесно установих самоличността й.
— Коя е тя?
— Светлана Игоревна Параскевич, с адресна регистрация в Москва, родена през шестдесет и седма година. Ало! Юра, къде се дяна? Ало! Да не се е разпаднала връзката? Ало!
— Тук съм — обади се Коротков. — Повтори пак.
— Светлана Игоревна Параскевич. Какво ще правим? Ще започнем да я разработваме или ще се превключим на Гена Варчук?
— А ти успя ли да направиш нещо по Варчук?
— Събрах сведения за приятелите му по местожителство и от къщата на „Котелническа“. Оказа се, че преди Гена дълго време е живял у дядо си, защото дядо му в миналото бил голяма клечка и има огромен апартамент, а жилището на родителите му е тесничко и преди да го получат, са се натискали в някаква комунална квартира. Затова на „Котелническа“ е пълно с Варчукови приятели. Но не съм ги закачал досега без твоя команда.
— Правилно си постъпил. Значи така, Саша, считай, че си получил команда от мен, и се заемай с приятелчетата на Варчук. А Светлана Игоревна не я пипай.
— Защо? Да не би да я познаваш и да си сигурен, че няма нищо с цялата тая работа?
— Ами, що се отнася до изнасилването, сигурно е, че няма нищо общо — усмихна се Коротков. — Но е сигурно също така, че за Турин може да разкаже много интересни неща. Впрочем и самият Турин би могъл да разкаже за нея това-онова, след като се познават. И точно това ми трябва. Хайде сега да преминем към подробностите. Къде и кога ги засече?