Настя посочи с химикалката си изпъстрения с разноцветни бележки лист.
— И открих още един любопитен детайл. Във всяка група непременно има жена, която променя местожителството си точно по време на раждането. В групата на Галина Ивановна Параскевич тази жена се оказа именно Зоя Яковлева. В групата на Надежда Острикова — Лидия Досюкова. И така нататък. Сега ви моля да обърнете внимание на тази групичка фамилии, защото ние с вас, може да се каже, се приближаваме към най-неприятния момент. През хиляда деветстотин шестдесет и осма година доктор Пригарин прави цезарово сечение на родилката Шестопалова, едновременно с нея служебна бележка за раждане на дете получава и някоя си Мария Новикова. В градския съвет Новикова регистрира момиче на име Ирина. През пролетта на миналата година Ирина Новикова, двадесет и седем годишна, умира. Причина за смъртта — самообесване, в кръвта й е открита „ударна“ доза наркотици, а на масата — предсмъртна бележка, написана без никакво съмнение от самата Ирина Новикова. Експертите не са имали ни най-малък повод да се поколебаят. Добре, умряла е Новикова, обесила се е. А какво е станало с Шестопалова? Шестопалова също е родила момиченце, нарекли са го също Ирочка и тази Ирочка днес е съпруга на лидера на една от победилите в изборите партия — Сергей Берьозин. Но пък вижте каква неприятност, Виктор Алексеевич, Ирина Новикова е била професионална проститутка, работила е в масажисткия кабинет „Атлант“ и съвсем наскоро на оперативния работник, обслужващ територията, на която се намира „Атлант“, звънили от друг милиционерски участък и се интересували от тази Новикова. Какво се оказало? Ами оказало се, че някакъв нехранимайко се припознал, взел приличната жена за проститутката и се лепнал за нея. Жената сериозно се засегнала и повикала милиционерите. Тогава се и изяснило, че съпругата на депутата Берьозин и проститутката Ирина Новикова си приличат като две капки вода. Ни най-малка разлика в нищо. Как ви се харесва това?
— Такаа.
Гордеев рязко смъкна очилата от носа си и ги запокити на масата.
— Знаех си аз, че непременно ще нагазим в някое политическо говно. Господи, толкова се радвах, когато изборите протекоха без особени ексцесии и нас не ни въвлякоха в никакви политически игрички. И на ти сега! Стася, ти да не би да искаш моята смърт?
— Не съм го направила нарочно, Виктор Алексеевич. Всичко това само се е направило такова. Не съм го измислила аз.
— Направило се било, направило — вече по-спокойно измърмори Гордеев. — Само за малко да те пусна вкъщи, и непременно ще ми измъдриш някоя пакост. Тук ще си стоиш, на „Петровка“. Няма да излизаш никъде. Разбра ли? А сега ми отговори къде са погребани Новикова и Параскевич?
— Търсите коренчето, а? — усмихна се Настя. — Никъде. Те са кремирани. Така че няма да ни се наложи да разчитаме на ексхумация.
— Значи остава ни двойката Досюков-Остриков. Е, тези бързо ще ги оправим, няма къде да се дянат. А твоят Стасов е юнак, така му предай. Как само се е сетил да се вкопчи за някаква си цигарка…
Решиха да не бързат с ареста на Лошчинин, тъй като той се държеше спокойно и не се забелязваха никакви признаци за тревога от негова страна. Събраха сведенията за него много бързо, защото целият му живот бе преминал пред хорските очи и никога от никого не се бе крил. Би могъл да бъде смятан за много благополучен пенсионер, ако не беше синът му.
Синът му имаше дългове, и то огромни, понеже за търговски бизнес се бе оказал напълно непригоден, а както мнозинството хора в днешно време, искаше прекалено много и прекалено бързо. Нямаше с какво да погаси дълговете си, лихвата им растеше с всеки изминал ден и Лошчинин-младши се намираше на ръба на отчаянието.
Снахата на Виктор Фьодорович намрази свекъра си още през първите дни на тяхното познанство, а когато се роди внукът му, Сашенка, Лошчинин с горчивина разбра, че общуването му с внучето ще бъде строго ограничено от снахата. Синът му не й се противопоставяше и не защитаваше настоятелно правата на любящия дядо, защото несполучливата търговска дейност и растящите от ден на ден дългове го интересуваха неизмеримо повече. Напоследък обаче положението му се бе оправило, Лошчинин-младши бе започнал да връща дълговете си и самочувствието му се бе повишило, макар че откъде се бяха взели у него пари, никой от приятелите му и от бизнеспартньорите му не знаеше. Според версията на неговата постоянно сърдита съпруга, парите ги бе дал свекърът й, Виктор Фьодорович.