За щастие, оказа се, че тази жена има средно медицинско образование, и Лошчинин я покани в своя родилен дом на длъжност старша сестра, обещавайки й солидна заплата. Тя не страдаше от скрупули, не се отличаваше с високи морални принципи и даде съгласието си.
Лошчинин се зае да издирва кадърен и необременен с прекомерно идеализирани етични представи хирург. За да бъде взет от родилката единият близнак, тя трябваше да се намира под пълна упойка. Бе невъзможно да се излъже раждащата самостоятелно и по естествен път жена, следователно още щом се появеше бременна, у която Лошчинин „усетеше“ близнаци, тя трябваше да се подготвя психически, че ще се наложи да й бъде направено цезарово сечение. Причини за това колкото си щеш — й сърдечна недостатъчност, и повишено кръвно налягане, и силно късогледство, и склонност към астма, и дори хемороиди. Пригодно бе всяко заболяване, за което е вредно учестеното дишане, усиленото сърцебиене и натоварването на кръвоносните съдове.
Лошчинин намери подходящия хирург — Володя Пригарин, приятел от ординатурата. Той винаги бе бил малко странен, безкористен и учудващо непрактичен, отдаден изцяло и без остатък на проблемите за продължаването на рода. Увличаше се по някакви източни философи, които по онова време никой в Русия не разбираше и не признаваше. Можеше с часове да разказва за аура, за магнетизъм, за биоенергетика и подмладяване. Някои го смятаха за леко смахнат, но много мил и абсолютно безвреден. За съжаление, не всички го считаха за такъв, а само неговите приятели. По-отговорните другари, започвайки от завеждащия отдела и завършвайки с главния лекар на клиниката, в която работеше Пригарин, смятаха увлеченията му за вредни, антипартийни и антимарксистки. Володя дълго време не можеше да проумее какво искат от него и защо не бива да разказва на своите пациентки за ползата от бременността при подмладяването на организма. Заплашиха го, че ако не престане да се занимава със своите опасни глупости, ще го изключат от комсомола.
Именно в този радостен момент го намери Виктор Лошчинин и му предложи да се прехвърли в Чехов.
„Разбира се, това не ти е Москва — каза му, — но затова пък ще се занимаваш с любимата си работа, без да се съобразяваш с никого. Аз, както вероятно се досещаш, не възнамерявам да те изключвам от комсомола. Два пъти годишно ще ми оказваш услуга, която ще бъде добре заплатена, а през останалото време ще правиш това, което считаш за необходимо.“
С присъщия си наивитет Пригарин реши, че става дума за правенето на тайни аборти с хубава упойка, и се съгласи, без много-много да му мисли. Той не беше глупак, който не си дава сметка с какво се захваща, но толкова беше увлечен по своите биологически експерименти, че всичко останало просто нямаше значение за него.
„Щом като ще са аборти, аборти да са — мислеше си, приемайки предложението на Лошчинин. — Щом като ще са близнаци, близнаци да са — мислеше си пък малко по-късно, когато разбра каква именно услуга ще се изисква от него два-три пъти годишно.“
На Лошчинин му оставаше вече да разреши последния проблем. За осиновяване не можеше и дума да става, тъй като за узаконяване му бяха необходими документи, доказващи откъде се е взело детето. То или трябваше да е намерено изоставено някъде и предадено на милицията, или да е оставено в родилния дом от някоя разпътна майка, която собственоръчно е написала заявление, че се отказва от новороденото. Причини за появата на мъничките сиротинки имаше много, но всички те имаха документално потвърждение. И освен това опашката за осиновяване навсякъде беше голяма и тази опашка се контролираше от съответния държавен орган.
„Така че с осиновяване няма да се занимаваме — каза си Виктор Фьодорович Лошчинин, а ще се захванем с оформянето на нормално майчинство.“
И Лошчинин назначи на половин щатна бройка лекар в женската консултация при родилния дом. Още щом в полезрението му попаднеше бъдеща мамичка на близнаци, три веднага се свързваше с бездетна жена, готова да плати щедро за щастието си да се сдобие с дете. Жената — омъжена или самотна — пристигаше в Чехов и постъпваше на някаква не много забележима работа, а Виктор Фьодорович веднага й завеждаше картон като бременна и редовно нанасяше в този картон данните от планираните прегледи и резултатите от изследванията й. Когато бременната с близнаци жена постъпеше в родилния дом, правеха й цезарово сечение, като събираха около операционната маса само „своите хора“ — Пригарин и две медицински сестри. На Пригарин асистираше самият Виктор Фьодорович — Нещо, което предизвика учудване само първите няколко пъти, а после всички свикнаха и го приемаха като съвсем нормално явление. Медицинските сестри им бяха любовници и си държаха устата здраво затворени.