Планът беше изготвен бързо и целеше да сломи морално непристъпния Досюков и да го принуди да се ожени за Наташа, докато е подследствен.
„Няма значение какво ще стане по-нататък — бе я уверил Виктор Фьодорович. — Ако подхвърлените от нас улики се окажат недостатъчни, ще го оправдаят, но така или иначе, ще бъдете женени и той никога няма да забрави, че сте се съгласила да сключите брак с него в най-трудния и най-сложен момент от живота му. А ако пък го осъдят — още по-добре. Той ще лежи в затвора, а след известно време вие ще подадете заявление за развод. Тежкото престъпление, извършено от съпруга, е напълно уважителна причина и тъй като нямате деца, ще ви разведат, преди да успеете да мигнете. Най-главното е да се сдобиете с документи, че имате право да се разпореждате с имуществото му.“
В конструираната верига от улики трябваше да има свидетел, който ще види как Досюков се връща вкъщи след убийството. Най-подходящ за ролята на свидетеля беше Пригарин — проверен и надежден кадър. Наталия изигра като по ноти сцената с отчаянието и негодуванието по повод на Красавчиков, демонстративно глътна пред очите на Евгений четири таблетки, като ги изсипа в шепата си от флаконче с надпис „Нозепам“, в което предварително беше сложила нещо абсолютно безобидно. А в чая на Евгений сложи солидна доза от някакъв препарат без вкус и мирис.
Както се бяха уговорили, Остриков пристигна между един и половина и два след полунощ, когато Досюков вече дълбоко спеше. Наталия стоеше до входната врата и веднага дочу предпазливите му стъпки на стълбищната площадка. Даде му дрехите на Досюков, оръжието и ключовете от колата. Похвали и подстригването му — седмица преди това му бе предала чрез Виктор Фьодорович снимка на Женя, за да си направи Валентин прическа като неговата.
Всичко протече отлично. Арестуваха Досюков, Лошчинин получи първата част от парите и се захвана с реализацията на втория си план.
Втората двойка, която представляваше интерес за него, бяха сестрите Берьозина и Новикова. Виктор Фьодорович бе особено въодушевен от обстоятелството, че имената им бяха еднакви. Ирочка Новикова явно се тормозеше от начина си на живот, който водеше, но да се пребори с мафията, контролираща проституцията в Москва, сили нямаше.
На Лошчинин му бе достатъчно да хвърли само един поглед на „стопанина“ й, Ринат Вилданов, за да се убеди, че момичето е загазило сериозно, задълго и само смъртта може да я изтръгне от хищните ръце на сутеньора.
Приблизително същото, макар и с някои по-различни акценти, мислеше за своята съпруга видният политик Сергей Николаевич Берьозин. Жена му, Ирина Берьозина, чиято моминска фамилия бе Шестопалова, от прелестно, невинно младо момиче в един миг се бе превърнала в пресметлива и алчна кучка, с която не можеше да се излезе на глава.
Към момента, когато Виктор Фьодорович намери Берьозин, политикът вече се намираше на ръба на отчаянието, защото съпругата му не само бе станала наркоманка и курва, но и го шантажираше с такива неща, чието огласяване сигурно щеше да провали политическата му кариера. Не можеше да се разведе с нея, защото от глупост и злоба тя непременно щеше да разтръби от всички ъгли тайните му, които бе подслушвала, а от друга страна, Берьозин не можеше повече да живее съвместно с нея. Решението на този проблем бе да се замени едната Ирина с другата Ирина.
На Сергей Николаевич не му беше трудно да се справи със „своята“ Ирина. След като я изчакаха за пореден път да си инжектира наркотици и да изпадне в транс, двамата с Виктор Фьодорович я откараха в Бутово, в квартирата на Ира Новикова. Там добавиха още две ампули във вените й и я обесиха, без да оставят абсолютно никакви следи от насилие върху послушното й като на парцалена кукла тяло. Ира написа предсмъртна бележка и тъй като трябваше да се счита, че е умряла именно тя, нещата се наредиха по най-добрия начин.
Виктор Фьодорович посъветва Сергей да обяви на всички, че съпругата му е претърпяла тежка автомобилна катастрофа. Той имаше широки и стабилни връзки в медицинските среди и приятелите му надеждно укриха Ирина Новикова в хубава клиника, от която по-късно пък я изпратиха в санаториум. Тя излезе от него в навечерието на изборите и стана Ирина Берьозина, леко погрозняла, поумирила се след дългото лечение и лишила се от лошите си навици.