Берьозин веднага се разплати с Лошчинин, но така или иначе, парите не достигаха, за да бъдат погасени растящите от ден на ден дългове на сина му. И Виктор Фьодорович се зае с третата двойка близнаци. Тук обаче фантазията и изобретателността му изневериха. Във всички отношения двойката беше добра — и двамата московчани, единият нямаше родители, бяха починали, жена също нямаше. Приликата им беше достатъчно голяма, за да се хвърли прах в очите на околните, само че единият — учител — си бе пуснал пищна брада и имаше дълга коса, а вторият — писател — се бръснеше и прическата му беше съвсем скромна.
Виктор Фьодорович се запозна с жената на писателя, която му се стори голяма хитруша, и той уж между другото отвори дума, че в Москва имало човек, който удивително приличал на Леонид. Ако Леонид Владимирович си пуснел брада и оставел косата си да израсте, двамата нямало въобще да се различават един от друг, защото и телосложенията им били съвсем еднакви.
Светлана тогава нищо не рече, но след известно време се обади по телефона и покани Лошчинин на гости.
Оказа се, че появата на двойника би могла да реши множество проблеми, възникнали около модния писател Параскевич. Издателите му постъпвали некоректно с него, а на Леонид не му достигали сили да им се противопостави. Една побъркана поклонничка преследвала него и Светлана, карайки ги да живеят в постоянен страх. Майка му го тормозела с натрапчивия си непрекъснат контрол, не му давала да диша свободно и мразела снаха си. Така че сега имал реална възможност да се отърве от всички, с един замах да реши проблемите си и да започне всичко отначало, като убие своя двойник и уреди нещата така, че трупът на двойника му да бъде взет за неговия собствен.
Виктор Фьодорович се опита да предложи свой вариантно бе принуден да си замълчи, признавайки, че фантазията и изтънченият цинизъм на Параскевич значително превъзхождат всичко, което може да измисли един пенсиониран лекар. Наложи му се да отстъпи пред литературния гений.
— Ние ще направим всичко сами — заяви Леонид. — Вашата задача е само да ми дадете адреса на двойника. За това ще бъдете възнаграден по подобаващ начин.
Писателят си остави брада и престана да подстригва късо косата си, за да придобие външността на Турин. В качеството на изпълнител бе решил да използва същата онази побъркана поклонничка, над която имаше неограничено влияние. Най-сложното бе да примами Турин в дома си, когато настъпеше подходящият момент, но с тази работа се зае Светлана. Тя се запозна с Андрей и започнаха да се срещат. Не криеше от него, че е омъжена, но му обеща с течение на времето да реши проблема. Андрей действително беше романтичен нескопосник, каквито днес се срещат изключително рядко, и не напираше особено за креватна близост.
Когато брадата на Леонид стана достатъчно голяма, а косата — достатъчно дълга, Светлана настоя Андрей да напусне работата си в училището. Извади му вода от девет кладенеца и му обеща друга, по-високо платена и по-интересна работа, също преподавателска, но с надарени деца в особено престижен лицей.
— Ти незабавно трябва да подадеш молба за напускане и да подготвиш документите си за лицея. Побързай, защото кандидатите за това място са много и могат да те изпреварят.
— Но как ще напусна училището по средата на полугодието? — възразяваше Андрей. — Никой няма да ме пусне.
— Ще ти намеря бележка от лекар, че си болен от нещо, което е несъвместимо с учителската работа.
Той спореше, доказваше, но в крайна сметка се предаде, защото много го блазнеше перспективата да работи с надарени деца и никак не искаше да огорчава Светлана.
За нея беше важно Андрей собственоръчно да напише молбата си за напускане. Почерците на братята бяха различни, пък и не биваше с уволнението му да се занимава Леонид, защото би се разкрила подмяната. Според замисъла Турин трябваше да се уволни, съобщавайки за тежкото си кожно заболяване, и да загине, а на новата работа — само че не в лицея, а в една редакция — ще постъпи вече другият Турин и кожната му болест ще стане за него добър щит, зад който ще може да се крие от ненужни контакти, и с който ще оправдае липсата на „растителност“ по главата и лицето си. И никой не би казал, че този избръснат и покрит с петна от лечебен гел мъж прилича на Леонид Параскевич. На никого не би му хрумнало подобно нищо. Просто между тях нямаше нищо общо! С течение на времето със Светлана щяха да сменят жилището си, да регистрират брака си, да се заобиколят с приятели и познати, да си създадат собствен кръг на общуване и никой нямаше да узнае, че покойният Леонид Параскевич е жив и здрав, а учителят Турин отдавна го няма на белия свят. Той бе изгорен в пещта на крематориума и оплакан от близките на Леонид.