Сценарият, който бе сътворил Леонид Параскевич, повече приличаше на фантасмагория и надхвърляше допустимите предели на ясно и приземено мислещия Лошчинин. Той не можеше да проумее защо писателят се гаври с майка си, защо се възползва от лудостта на Людмила и имитира привидение, отключвайки вратата й точно в момента, когато тя е замаяна и оглушала от музиката, гърмяща от четирите тонколони. И въобще, Виктор Фьодорович не го разбираше. И се страхуваше. С усета си на врял и кипял човек, имащ при това екстрасенски способности, долавяше у него невероятни бездни на душевна мерзост и порочност, на цинизъм и равнодушие. Лошчинин не си правеше фалшиви илюзии за собствения си морален облик, нито за секунда не се бе съмнявал, че това, което е правил преди много години, и това, което правеше сега, е лошо, неморално и престъпно. Но пък това, което се криеше зад обаятелната фасада на автора на изпълнените с нежност и страсти женски романи, значително превъзхождаше „черното“ у Виктор Фьодорович.
Лошчинин не знаеше и не искаше да узнава как Светлана е успяла да направи така, че Турин да влезе във входа и да се изкачи на нейния етаж една минута, след като колата на Леонид спре пред блока. Но фактът си е факт. Излъгала го като последния глупак, подмамила го право срещу куршумите на побърканата Людмила, а после изскочила от апартамента и започнала да крещи, че са убили съпруга й. На кого ще му дойде на ума да се усъмни, ако човекът се е проснал почти на прага на жилището си, всички го познават по физиономия, а жена му се е развикала, че това е именно той? Никой не би се усъмнил.
Най-важното бе да се избегне погребването на тялото. За по-голяма сигурност. Малко ли неща биха могли да се случат? А прахът си е прах, върви, че го търси и го изследвай, ако си нямаш друга работа.
Въпросът с Ирина се бе разрешил от само себе си, роднини нямаше, майка й и баба й бяха умрели, никой не искаше да се занимава с погребението й, пък и нямаше кой да заплати разходите по него, затова я кремираха веднага след приключването на съдебномедицинската експертиза. Отначало този мръсник, Ринат Вилданов, се бе опитал да се направи на ударен и да не потърси тялото й в моргата, но Виктор Фьодорович предвидливо бе разсъдил, че непоисканото тяло евентуално би могло да бъде дадено за втора експертиза. Можеха например да започнат да го използват като нагледно пособие за студентите медици и изведнъж да се открие някаква много рядка патология или особеност. Всички щяха да се втурнат да я разглеждат и за беля някой можеше да си спомни, че такава патология е имала Ирина Берьозина. Вероятността за това беше съвсем нищожна, но Виктор Фьодорович бе свикнал да предвижда всичко отдалеч. Затова позвъни на Ринат и с твърд глас му каза, че ако незабавно не организира кремирането на Ирина Новикова, заплашват го големи неприятности във връзка с нелегалния му бизнес. Когато бе нужно, Лошчинин умееше да бъде страхотно убедителен и Ринат постъпи така, както му бе наредено.
Що се касаеше до Леонид Параскевич, то тук първа цигулка свиреше Светлана. Тя неумолимо отстояваше думите на Льонечка, които той многократно й бе повтарял: „Ако нещо се случи с мен, нека ме кремират. Не искам да лежа в земята и да ме глождят червеите. Погребението е некрасива и кална процедура, особено ако вали дъжд или мокър сняг. А кремацията поне не предизвиква отвращение. Просто е и благородно.“ Галина Ивановна се опита да й възрази и да я убеди да направят погребение, но Светлана не се пречупи. Тя се аргументираше с думите на Леонид и Галина Ивановна бе обезоръжена.
Не мина и без усложнения. Както се казва, човек предполага, а все пак някой друг разполага. Светлана разбра какво чудовище се крие под маската на любимия й съпруг. Но нямаше обратен път, трябваше да го изтърпява. Виктор Фьодорович искрено я съжаляваше и й съчувстваше, защото тя му харесваше.
При Сергей и Ира пък обратното — нещата тръгнаха дори по-Добре от предвиденото. Между тях бе възникнала взаимна симпатия. Както се казва, дай, Боже, все така да им върви и занапред.
Най-лошо се получи с Наташа. Не можеш ги разбра тези жени! Виждате ли, обичала своя Женя! Той невинен страда там и тя иска да възтържествува справедливостта! Но Виктор Фьодорович достатъчно добре и от доста дълго време познаваше Наталия и му бе добре известно, че е упорита и решителна. Желаейки да се омъжи за Досюков, тя не се бе спряла пред нищо, включително пред убийството на съвсем невинния Борис Красавчиков. Хладнокръвно бе натикала Евгений в затвора, после по негова молба бе наела частен детектив и се правеше на порядъчна съпруга, обяснявайки на този частен детектив, че било съвсем вероятно Женя да е извършил престъплението. А след като бе почувствала, че го обича, точно по същия начин не се бе спряла пред нищо, за да го спаси. А това вече беше опасно. Наложи се въпросът с Наташа да бъде разрешен радикално. Добре че Виктор Фьодорович никога, не я бе канил на гости у дома си и срещите си с нея бе уреждал някъде навън, далеч от квартала, в който живееше. Отведе я в един предварително огледан и избран вход, където бе тъмно, безлюдно и нахлузи примката на шията й…