Настя впиваше нокти в дланта си, хапеше устни И търпеше. Търпеше, защото веднага бе разбрала, че никой не познава по-добре Леонид Параскевич от родната му майка. Такива майки като Галина Ивановна отравяха живота на собствените си деца и техните семейства, но затова пък, когато с тях се случеше някакво нещастие, те се превръщаха в незаменими информационни източници за следствието, защото цял живот са си пъхали носовете в работите на децата си, познават лично всичките им приятели, постоянно подслушват телефонните им разговори и не само ги подслушват, а ги и коментират, без ни най-малко да се смущават от собственото си поведение. Мнението им можеше да бъде пренебрегнато, но затова пък фактологията, която даваха, беше богата. Ако, разбира се, на оперативните работници и на следователите им достигнеше търпение да разговарят с тях.
Настя имаше достатъчно търпение, докато следователят Олшански, според собственото му признание, бързо свършвал запасите си. Затова той вече няколко пъти я бе молил да отиде при него в градската прокуратура и да присъства на разпитите на Галина Ивановна.
Константин Михайлович се беше прегърбил на бюрото си и бързо пишеше нещо на машината. Около него се извисяваха огромни купчини от книжа, които той подреждаше един път годишно, преди да излезе в отпуск. Настя забеляза, че върху носа му се кипреха нови очила, които го правеха да изглежда значително по-добре, отколкото в старите, с обикновени износени рамки. Но костюмът му си беше все така омачкан, въпреки всичките старания на жена му, Нина, да го изпраща сутрин от къщи в долу-горе приличен външен вид. В момента, в който той прекрачваше прага на апартамента си, видът му наистина беше приличен, но когато Константин Михайлович отваряше вратата на своя служебен кабинет, от този приличен вид бе останал само смътен спомен.
— Здравей, красавице — весело ревна следователят. — Сега ще дойде онази досадница и ще започнем да работим над версията за убийство от ревност. Така че готви се. Като се има предвид патологичната неприязън на Галина Ивановна към нейната снаха, ще ни се наложи да изслушаме не само истината, но така също лъжи и коментари към тях. Впрочем, докато още не съм забравил, Нина ти изпраща някакви таблетки. Ето, дръж.
— Благодаря.
Настя радостно грабна от ръката му двете опаковки реланиум и валиум. Вечно не й достигаше време да обикаля аптеките, а тъй като тези лекарства се продаваха само по рецепта, трябваше преди това да ходи и в поликлиниката при някой лекар. Това вече надвишаваше предела на нейните възможности. Вечният недостиг на време, умножен по фантастичния мързел и пренебрежението спрямо собственото й здраве, правеше задачата за придобиване на успокояващи препарати абсолютно нерешаема. А понякога лекарствата й бяха много необходими. Макар и не често, но действително много. Слава Богу, съдбата се бе смилила над нея, изпращайки й ангел хранител в лицето на невропатолога Нина Олшанская. Нина от дълги години бе съпруга на следовател, тъй че добре разбираше Настините проблеми и с готовност й помагаше с каквото можеше.
Константин Михайлович отново вдигна глава от пишещата машина и погледна часовника си.
— Извикал съм Параскевич за десет и тридесет. Имаш петнадесет минути да изпиеш едно кафе в лавката, но те предупреждавам, че там то е много кофти.
— Не искам кофти кафе — усмихна се Настя. — По-добре да поседя тук. Имате ли план за разпита?
— А ти за какво си — измърмори следователят. — Състави го, тъй и тъй друга работа нямаш.
Тя послушно извади бележника си и започна да нахвърля схемата на разговора с Галина Ивановна Параскевич. Беше ясно, че тя щеше с удоволствие ще надрънка всякакви гадости за горещо обичаната снаха, увъртайки, преувеличавайки и украсявайки общата картина с пикантни подробности. И също толкова ясно бе, че синът й щеше да бъде представен като херувим небесен. А пък версията за убийство от ревност предполагаше, както че Леонид е бил убит от любовник на Светлана, така и че го е убил съпругът или любовникът на жената, с която модният писател е изменял на собствената си съпруга или дори самата тази жена. Трябваше да бъде развързан езикът на Галина Ивановна и тя разкаже за сина си също толкова подробно, колкото и за своята снаха.
В горната част на празния лист Настя написа: „Как мислите, Галина Ивановна, не би ли могло убийството на вашия син да бъде убийство от ревност?“