Най-сетне й се стори, че този момент вече е настъпил.
— Галина Ивановна, а как смятате, не би ли могло убийството на вашия син да бъде от ревност?
Параскевич се вцепени от неочакваната смяна на темата, още повече че Настя доста нетактично я бе прекъснала по средата на фразата.
— От ревност ли? — повтори тя. — Че какво, от тази… искам да кажа, от Света може да се очаква всичко. Винаги ми се е струвало, че тя не обича истински Льонечка, а просто си играе с него. Приискало й се е да си поиграе на омъжена жена, на семеен живот и си е избрала Льоня за тази игра. Но на нея също така би могло да й хрумне да си поиграе на разпътна и фатална жена. Аз въобще не изключвам възможността Светлана да си е имала любовници.
„Добре — помисли си Настя, — разговорът тръгна по правата схема. Че какво, нека да очерня Светлана и наивно да си мисли, че за Леонид въобще няма да стане дума. Удивително самомнение има тази жена. Тя е напълно сигурна, че владее положението и сама насочва разговора в нужната посока. Даже през ума не й минава, че нещата могат да се променят.“
Ако се вярваше на свекърва й, Светлана Параскевич беше глупава и бездарна журналистка, следвала в един и същи курс с Льонечка и след като той написал първата си книга, решила да го оплете в паяжината си. Льоня бил толкова чисто и доверчиво момче, никога не бил имал романтични връзки, нямал дори повърхностни увлечения и, разбира се, Светлана го спечелила без бой. Той бил вече на двадесет и две години и това я улеснило още повече.
След женитбата им младите започнали да живеят отделно. Светлана имала двустайна комунална квартира в центъра на Москва и когато съседът й алкохолик починал, тя спечелила по съдебен ред още една стая. Семейство Параскевич искало да помогне на сина си, поканили ги да се преместят в техния апартамент. По това време той вече бил известен писател и му било необходимо място, за да работи на спокойствие. Разбира се, влиянието на майката с нищо не може да се замени, гордо разказваше Галина Ивановна, и през първите години от женитбата си той напълно й принадлежал, бил добър син, послушен, любящ. Но снахата се намесила, сякаш й било трън в очите, че Льонечка слушал повече майка си, отколкото жена си, и постепенно започнала да го придърпва към себе си. Той започнал да се облича по друг начин, променил прическата си, подстригал се така, както й харесва на нея, пуснал си и мустаци, макар че преди винаги ходел гладко избръснат. За всичко това Светлана се аргументирала, че известният писател трябва да си създаде свой образ, свой имидж, та нали неговите снимки се печатали върху обложките на всичките му книги, канели го в телевизията и той не можел да си позволи да изглежда как да е. Но Галина Ивановна беше уверена, че разговорите за имиджа били само прах в очите. В действителност за Светлана било важно да накара Льонечка да постъпва така, както на нея й харесва, а не както го е учила и възпитавала майка му. Тя правела всичко напук на свекърва си, абсолютно всичко! А когато Галина Ивановна я видяла в колата с някакъв мъж, доброто й отношение към снаха й веднага се изпарило.
„Сякаш някога въобще го е имало това добро отношение“ — прокоментира мислено Настя.
Разбира се, Галина Ивановна не споменала за този случай нито пред нея, нито пред Льонечка. Защо да разстройва момчето?
— Извинете Галина Ивановна, вие правите своите изводи само въз основа на факта, че вашата снаха се е возила в кола, зад чийто волан е седял непознат за вас мъж? Никога през живота си ли не сте пътувала с такси или с частник? Никога ли не сте возила приятели или колеги?
— Аз знам какво говоря — присви устни Параскевич, — и мога някак си да различа случайния шофьор от любовника. Случайния шофьор не го галят по тила и по бузата.
„Е, да допуснем, че за тила и за бузата ти би могла да си го съчиниш и в момента, тъй като си осъзнала, че си прекалила с обвиненията срещу снаха си. А що се отнася до колата, това вероятно е истина. Тази версия трябва да бъде проверена“ — отбеляза си Настя.
— Спомнете си, ако обичате, кога се случи това.
— През лятото. Датата, разбира се, не помня. Може би към края на юни или началото на юли.
— Опишете ми колата — марка, цвят. Може би сте видяла и номера й.
— Номера не видях. Вече се беше смрачило. Някаква тъмна волга.
— Че как така, Галина Ивановна, казвате, че се било смрачило, не сте видяла нито номера на колата, нито цвета й, а Светлана сте я видяла и дори сте видяла как гали мъжа по тила и бузата. Такива неща не се случват.