— Извинете, не ви разбрах.
Настя се върна до стола си и отново се настани срещу Параскевич.
— Да не би да ползвате услугите на медиуми?
— Не. Откъде ви хрумна?
— От вашите думи може да се направи изводът, че вие влизате в контакт с покойния си син. Просто исках да уточня това.
— Не, не, няма такова нещо — размаха ръце Галина Ивановна. — Аз не вярвам в задгробния живот и в други подобни неща. А що се отнася до това, че Льонечка няма да ми прости, просто е образно казано. Изплъзна ми се от устата.
Но за Настя не остана незабелязан фактът, че Галина Ивановна Параскевич пребеля като платно. И това съвсем не й се хареса.
Светлана Параскевич паркира старичкото си жигули пред издателството и влезе във входа с тлъста папка в ръце. Сега вече сама щеше да води всички преговори с издателите. На Льоня никога не му бе достигала твърдост на характера да ги прати по дяволите с техните хленчения, жалби за финансови трудности и със сълзливите им молби да им предостави срещу смехотворен хонорар своя пореден роман, от който издателството ще лапне не по-малко от осемдесет хиляди. Долара, разбира се. Льоня беше добър, мекушав и не можеше да им отказва. Така че сега тя сама трябваше да го направи като негова съпруга, по-точно — като вдовица.
— Света! — изненада се много директорът на издателството, като я видя. — Какво те води насам? Нима не се издължихме за последната книга? Струва ми се, че си уредихме всички сметки.
— Да — кимна Светлана. — За тази книга сме квит. Но има нова. Льоня я завърши през същия ден, в който го убиха. Мога да я предложа на вашето издателство. Ако я искаш, разбира се.
— Боже мой! — извиси глас директорът. — И още питаш! Разбира се, че я искам. Ще бъдем щастливи да издадем още един роман на великия Параскевич. Ти само си представи — роман, чиято последна дума е написана три часа преди трагичната му гибел. Ще бъде разграбен за часове. Хиляда долара устройват ли те? За предишната книга платихме на Леонид деветстотин, но тъй като тази все пак е последна — хиляда. Става ли?
Светлана стана и взе от бюрото му папката с ръкописа.
— Ти не си разбрал нищо, Павлик — ласкаво рече тя. — А след като не си разбрал нищо, с теб няма за какво да разговаряме. Довиждане.
Тъкмо направи първата си крачка към вратата, когато Павел скокна иззад бюрото си и й препречи пътя.
— Почакай, Светлана, къде си се разбързала толкова? Ние с Льоня сме стари познати, можем да се разберем по приятелски… Колко искаш? Хиляда и двеста? Хиляда и триста?
— Искам двадесет и пет хиляди долара, Паша. И при никакви условия няма да се пазаря с теб. Или вземаш тази книга за двадесет и пет хиляди, или аз отнасям ръкописа в друго издателство. И да не си посмял да ме баламосваш колко си беден. При тираж сто и петдесет хиляди екземпляра себестойността на една книга не надвишава осемстотин рубли, защото вие сте намерили някъде в Клинци евтина типография. На търговците на едро продавате по две хиляди парчето и по такъв начин от всяка книжка печелите по хиляда и двеста рубли. При тираж сто и петдесет хиляди това прави сто и осемдесет милиона. А доколкото ми е известно, вие не контактувате с търговци на едро, издателството има разпространителска мрежа, която си поделя с четири други издателства. И продавате всяка книжка на цена от пет до седем хиляди рубли. Тъй като не бях добра по смятане в училище, повтарям, че няма да се пазаря с теб. Или двадесет и пет, или си отивам!
— Добре де, добре. Не се горещи.
Павел с успокояващ жест я хвана под ръка и я поведе към креслото.
— Нали разбираш, сумата е толкова голяма, че аз не мога да реша въпроса за две минути, без да се посъветвам с някои хора. Остави ми ръкописа, редакторът ще го прегледа и ако го одобрим и приемем, ще се върнем на въпроса за хонорара. Защо да си губим времето за празни приказки, докато още не е известно дали въобще ще издаваме книгата. Ами ако случайно тя е лошо написана и не става за нищо? Да купуваме на тъмно, така ли?
Устните на Светлана се присвиха в саркастична усмивка, тесните й очи също се присвиха и станаха още по-малки.
— Паша, Паша — укорително поклати глава тя, — нищо не научаваш от живота. Край, приятелю, разговорът е приключен. Ръкописите на Параскевич не се нуждаят от одобрение и редакция, това го знае цяла издателска Москва. Ръкописите на моя съпруг се приемат без никакви уговорки и веднага отиват за набор, а точно след два месеца излизат на бял свят. Може би не знаеш, че неговите книги стоят на рафтовете не повече от две седмици, а след това и със свещ да ги търсиш, пак няма да ги намериш. Може би не ти е известно, че всяка негова книжка се разграбва мигновено? И още нещо, Пашенка. Може би лошите момчета, които работят в твоето издателство, са скрили от теб, че правят допълнителни, нерегистрирани тиражи на Льоневите романи? В редакторското каре е отразен тираж от сто и петдесет хиляди, а на практика са отпечатани триста хиляди екземпляра. Вие декларирате пред данъчните органи сто и петдесет хиляди, а печалбата от останалите сто и петдесет прибирате в джобовете си. Господи, Паша, колко са ти кръгли очичките! Какво, да не би да не си знаел това? Изпусни си въздуха от корема да не се пръснеш като жаба. Заедно с другите четири издателства вие сте смукали кръв от Льоня цели пет години, възползвали сте се от това, че той не е можел да ви откаже, престрували сте се на негови приятели, а на приятелите е прието да не се отказва, когато изпаднат в беда. Сега край, приятелче, кранчето ви се затвори. Льоня беше съвсем млад, безумно талантлив и вие сте си мислели, че той много години още ще ви радва с приказни печалби. Та нали беше толкова продуктивен. Затова купувахте изключителните права на произведенията му само за шест месеца напред от деня на предаването на ръкописа. Мислели сте си, за какво ви е да го правите за по-дълъг срок, щом като той след половин година ще напише нещо ново. Така че по-добре е да бъде издадена нова книга, вместо да се преиздава стара, още повече че тиражът й е прекалено надут за покупателните възможности на женското население в Русия. А към днешния ден всички ваши изключителни права за книгите му изтичат. Остават само правата за последната му книга, която излезе от печат преди месец, но и те ще изтекат след три месеца. А вие нямате никаква сметка да я преиздавате, тъй като и без друго тиражите ви са огромни. Просто е безсмислено да го правите. Край на далаверата, тарикати такива. Обещавам ви, че вече няма да си докарвате никаква евтина печалба от Льоня. Излязоха му двадесет и шест книги, в ръцете ми е двадесет и седмата — най-скъпата, защото е завършена, както ти справедливо отбеляза, точно три часа преди трагичната му гибел. И не си въобразявай, тлъсто котараче, че ще ти оставя папката. Вземам я със себе си и чакам решението ви до вечерта. Ако до довечера не ми позвъниш и не ми кажеш, че си готов да заплатиш за ръкописа толкова, колкото ти казах, утре ще го предложа на Игор, после на Нугзар, после на Льовушка, после на Анна. Вие сте петте паяка, оплели цяла Москва, а може би — и цяла Русия. Някой непременно ще купи ръкописа и ще стане още по-богат. А останалите ще останат с пръст в устата.