— Защо?
— Работата е там, че малко преди нещастието семейство Параскевич са се преместили в ново жилище. Апартаментът, разбира се, е разкошен, но още не е телефонизиран. Това първо. Второ: в тази сграда, както и в много други, асансьорната шахта и стълбището са разделени с врата. Нещо повече — на нивото на всеки етаж стълбището има изход на балкона. Трето: както вече казах, сградата тъкмо е започвала да се населява, обитателите й съвсем не се познават един друг и не могат да различават свой от чужд. И представете си, излиза Светлана Параскевич от своя апартамент, отваря вратата, разделяща отсека с апартаментите от коридора с асансьорите, и вижда лежащия си на пода съпруг, който не показва никакви признаци за живот. Как мислите, какво прави тя?
— Навярно крещи — предположи Заточни. — Или пада в несвяст.
— Крещи — потвърди Настя. — На вика й дълго не реагира никой, защото на етажа, където живеят Параскевич, са заселени само три апартамента от всичките десет, съседите още не се познават помежду си и, естествено, страхуват се. А по другите етажи викът не се чува, колкото и да си дереш гърлото. Най-сетне се показал съседът, видял просналия се Параскевич и обезумялата Светлана и съобразил, че трябва да се обади в милицията. Той въобще се оказал разтропан и неглупав мъж, помислил дори за това, че на Светлана трябва да бъде оказана медицинска помощ. Накратко, хукнал по етажите и се заел да звъни на всички апартаменти поред с два въпроса: нямат ли стопаните мобифон и няма ли сред тях лекар. Както вече ви казах, сградата още не е телефонизирана. За късмет, доктор се намерил и мобифон също, така че, макар и не веднага, им се удало да извикат милицията. Добре разбирате, че когато звъните в два часа след полунощ, трябва да мине доста време, докато с вас започнат да разговарят зад заключена врата. Отделен е въпросът дали въобще ще ви отворят. Сградата е на двадесет и два етажа, Параскевич са на третия, а телефон се намерил едва у живеещите на седемнадесетия етаж. Пресметнете колко време нашият разтропан съсед се е щурал из блока.
— Досещам се как е свършило всичко това — усмихна се Иван Алексеевич. Около потърпевшия и неговата жена се е събрала хубава малка тълпа, площадката, асансьорите и стълбищният балкон са били отъпкани и на пристигналата група дежурни криминалисти не им е оставало нищо друго, освен да си почиват. А нещо за изстрела?
— Изстрелът е произведен от прага на врата, разделяща стълбището от асансьорната площадка. Балконът е откъм страната, накъдето са обърнати прозорците на семейство Параскевич. Вероятно убиецът си е стоял на балкончето, пафкал си е цигарки и е чакал Леонид Владимирович. Видял го е как пристига с колата си, издебнал е жертвата си, когато тя излиза от асансьора, и е дръпнал спусъка. Просто, изгодно, удобно. Знаете ли, Иван Алексеевич, ако аз бях кмет, щях да забраня утвърждаването на архитектурни проекти, без да бъде взето под внимание мнението на криминалистите. Вече двадесет години в Москва се строят тези идиотски сгради, в които асансьорите, апартаментите и стълбищата съществуват поотделно, а на първите етажи не живее никой. Сякаш специално са разработени проекти на здания, в които е удобно да бъдат извършвани престъпления. Моите родители живеят точно в такова здание и в техния вход за шест месеца станаха две съвършено еднотипни убийства с грабеж. И никой нищо не е чул, макар че жертвите са крещели така, като че ли ги колят. Съдебните медици единодушно твърдяха, че за това свидетелства състоянието на гласните им струни. С две думи, Иван Алексеевич, никой не е чул как са стреляли в Параскевич, никой не е видял убиеца, и, както днес е прието — никой нищо не знае и дори не предполага. Според заключението на медицинския експерт смъртта на Параскевич е настъпила между нула и нула и тридесет часа, тоест към момента, когато го е открила жена му, той вече не по-малко от половин час е лежал мъртъв до асансьора. А, ако тя не е погледнала случайно през прозореца и ако Параскевич е паркирал колата си на друго място, кой знае кога щяха да го открият. Така или иначе, убиецът е разполагал с цял вагон време, за да изчезне далеч от местопрестъплението.