Филип Хосе Фармър
Чужда принуда
Доктор Галерс лениво посръбваше от кафето си и наблюдаваше надвисналия над лунните кратери земен диск. Точно тогава телефонът иззвъня. Той натисна бутона и чу познат глас:
— Здрасти, Марк, тук е Хари. Аз съм на борда на „Кралят на елфите“, товарния кораб на капитан Евърлейк. На док 12. Тук има една работа за теб. По-добре да дойдеш с асистентката си. След пет-шест минути на твое разположение ще бъде всъдеход. Заедно с вас на звездолета ще дойде и лейтенант Респолд.
— Някой е убил някого ли?
— Не знам. Но един член на екипажа е изчезнал веднага след излизането на „Кралят на елфите“ от подпространството. Капитанът го съобщи едва сега. Обяснява пропуска си с тревогата за болната си дъщеря.
— О’кей. Ще позвъня на Рода. Доскоро.
Галерс включи настенния екран. Появи се невисока стройна девойка в зелена блуза и широки панталони със същия цвят. Четеше нещо с крака върху масата. Марк увеличи изображението, за да различи заглавието върху корицата.
— Пак ли Хенри Милър, Рода? Нима четеш само класика?
Рода Ту постави книгата настрани, оправи късите си коси и игриво завъртя тъмните си бадемови очи.
— Щом в реалния живот няма нищо вълнуващо, налага се да го търся в книгите. Та нали вие упорито спазвате строго професионално отношение към мен!
Галерс вдигна рижите си вежди.
— Аз не съм единственият мъж на Луната, Рода.
Тя се усмихна и понечи да каже нещо, но той я изгледа строго и спокойно додаде:
— Вземете апаратурата си. Мирише ми на произшествие.
Девойката скочи.
— Тутакси, докторе!
Екранът угасна. Марк провери съдържанието на лекарската си чанта и вече обличаше зеленото си сако, когато в стаята влезе Рода. Влачеше след себе си количка с обемист метален автодиагностик, снабден с множество скали и гнезда за кабели.
— Кой е пациентът, докторе?
— Доколкото схванах, дъщерята на капитана на наскоро кацнал звездолет.
— Пак ли! А толкова си мечтаех да бъде мъж! Такъв, знаете ли, огромен, зрял, но малко поразболял се самец, който ще се влюби в мен от пръв поглед, щом дойде на себе си.
— И отново ще припадне, ако не иска да му се случи нещо.
Така, подхвърляйки си шеговити реплики, преминаха през люлеещия се ръкав на шлюза. Рода влачеше количката с автодиагностика. Зелената лампичка показваше, че могат да влязат безпрепятствено в шлюза. Там вече ги чакаше всъдеходът. Девойката подаде уреда и количката на шофьора, а той ги пое с една ръка и ги намести вътре. Рода подскочи три метра и се озова в кабината. Галерс седна до нея. След тях се качи още един мъж и седна отсреща. Вратата хлопна, шлюзът се отвори и всъдеходът излезе на пътя.
Никой от пътниците не гледаше през тъмното стъкло заобикалящата ги безжизнена равнина и далечните планински вериги.
— Как вървят разследванията ви, Респолд? — попита Галерс, пуфтейки с пурата си.
Високият мъж с блестящи черни коси, тъмни проницателни очи и с нос на хрътка лениво отговори:
— Честно казано, скука! Престъплението на Луната е много рядко нещо. — Гласът му беше спокоен и уверен, прикривайки недостатъците на външността му. — Убивам си времето, като рисувам голи красавици или лунни пейзажи.
— Няма да ви позирам повече — озъби му се Рода. — На рисунките ви изглеждам много дебела.
Респолд се усмихна, оголвайки дълги бели зъби.
— Нищо не мога да направя със себе си! Подсъзнанието ми страда по Рубенсовите жени. Сега такива не могат да се намерят. Поне на Луната.
— Вие май бяхте подали заявление да ви преместят? — попита го Галерс.
— Да, но не получих отговор. Помолих да ме изпратят на Уиндънули. заселването на тази планета започва едва сега. Това е погранична област, където на всеки десет крачки се среща или индивидуалист, или неврастеник. Оттам изпратиха молба за детектив, който не се страхува от тежка и мръсна работа. — Той се усмихна замечтано. — А вие кога излитате, Галерс?
— Щом намеря подходящо чудовище. Дадени са ми тридесет дни да избера. Трябва да бъда много внимателен. Ако не се разбера с капитана или екипажа, животът ми на звездолета може да се превърне в същински ад.
— Нима не искате да си изберете планета по свой вкус?
— И да остана там цели десет години, докато не изплатя на компанията парите за образованието си? Не, покорно благодаря! Ако съм корабен лекар, мога да го направя за шест години, като при това посетя много планети и, хвала на небето, прекарвам отпуските си на Земята.
— Но и много време ще трябва да прекарвате в търбуха на чудовищата.
— Знам. Надявам се обаче да изтърпя. А сетне ще работя на Земята. Подобна перспектива напълно ме задоволява.