Девойката кимна.
В главата на Галерс всичко се обърка. Сетне постепенно започна да се оформя картината на случилото се. Но все още нямаше никаква представа какво означава.
— Май след един месец ще кацнем на Мелвил, нали? И престоят ни ще бъде около седмица?
— Да. Тъкмо тогава ще се състои Празникът на жертвоприношението. Всички ремоити, дори астронавтите, се стремят да присъстват на него.
— Чуйте ме, Деби. Не искам да останете с впечатлението, че си пъхам носа във вашите работи от празно любопитство. Първо, аз съм лекар и се мъча да ви излекувам. Второ… мисля, че се досещате…
Той обърна девойката към себе си и очаквателно погледна в очите й. Тя притвори ресници и плътно стисна устни.
— Дявол да го вземе, нима не се досещате, че ви обичам!
— Това е невъзможно! Та аз съм изгнила!
— Какви глупости говорите?!
Той я притисна в прегръдките си и я целуна. За миг устните й се отвориха и се поддадоха, а тънките й ръце обвиха врата му. Но изведнъж със сила го отблъсна, обърна се и изтри уста с тилната страна на дланта си. Лицето й пак стана затворено и тъжно.
— Махайте се! — завика девойката. — Махайте се! И повече никога не се доближавайте до мен. Мразя ви! Мразя всички мъже! Дори Пит Клактън! Ала вас най-много!
Галерс протегна ръце към нея, но като видя отвращението върху лицето й, рязко се обърна и излезе от каютата. Имаше чувството, че част от него остана там, зад затворената врата.
Мина един месец. „Кралят на елфите“ обиколи двадесет планети, като товареше различни стоки, пътници и поща. Докторът беше затрупан с работа. Във всеки пункт за кацане в представителствата на компанията „Саксуел“ го чакаха пациенти, които се налагаше да лекува, или образци от извънземни заболявания, а той като млад лекар трябваше да се заинтересува от тях.
Когато корабът беше в полет, Галерс продължаваше да наблюдава капитана и дъщеря му. Постепенно разбра, че казаното от Макгауън е истина — Евърлейк и Деби никога не оставаха заедно. Контактуваха само чрез интеркома. Освен това забеляза, че бащата на девойката съвсем не онзи лишен от емоции и привързаност човек, какъвто му изглеждаше в началото. В живота му съществуваше страст, една-единствена — „Кралят на елфите“.
Когато капитанът даваше различни нареждания, свързани с поддържането на реда на кораба, върху лицето му се появяваше подобие на усмивка, очите му излъчваха топлина. Непрекъснато обикаляше и следеше всичко да бъде не само в прекрасно състояние, а и да няма нито прашинка върху уредите. Постоянно поемаше навигацията и пилотирането, а когато „Кралят на елфите“ се бавеше на планетите или спътниците им, нямаше търпение да се отправи в дълбокия Космос. По тази причина (във всеки случай така се струваше на Галерс) ставаше твърде раздразнителен, защото корабът прекарваше много повече време в доковете, отколкото в полет. Усвояването на подпространството скъси разстоянията между планетите.
„Кралят на елфите“ стигна до Мелвил строго по разписание и кацна сред ниски хълмове и множество езера, чиито брегове бяха обрасли с подобни на борове дървета. Каритополис, столицата на земята на Ремо, имаше население тридесет хиляди души, повечето от които живееха в дървени къщи като кибритени кутийки, с бели стени и червени керемидени покриви. Градът се намираше на брега на морски залив. От другата му страна се простираше обширно езеро с покрити с гори брегове. Точно в него се бе удавил доктор Джинас.
Галерс беше свободен от дежурство и смяташе да посети града, но отначало отиде в жилищния сектор на екипажа. Там откри нужния му човек — готвача. Извади тефтера си и изписа на лицето си строго професионален израз.
— Необходимо е да разбера каква храна харесват отделните членове на екипажа. Кой освен мис Евърлейк има специален порцион от шоколад и други сладки неща?
Готвачът нямаше търпение да слезе по-скоро от кораба.
— Например капитанът. Друг… Я чуйте, докторе, не можете ли да отложите това за друг път?
Галерс се разсмя.
— Естествено. Желая ви да прекарате добре.
Пъхна тефтерчето в джоба си, излезе от жилищния сектор и само след няколко минути вървеше по широката павирана улица на Каритополис. Сякаш на Празника на жертвоприношението се бяха събрали всички жители на земята на Ремо. Къщите бяха препълнени с гости, на хълмовете около столицата като гъби бяха израснали палатки. Галерс рязко се открояваше с небесносинята си риза, розови панталони и златисти обувки от тълпата, цялата облечена в бяло. Беше недоволен от недосетливостта си. Трябваше да се облече по подходящ начин. Но сега вече е късно да направи каквото и да било.