— Съществува. И нека да ме накажат тежко през следващия ми живот, но няма да позволя да ме опетнят в този.
— Значи вие сте убил Джинас? И Клактън?
Капитанът кимна.
— Както ще бъда принуден да убия и вас.
За пръв път в гласа му се появи намек за емоции.
— Велики боже, нямам никакъв избор!
— Защо да нямате? Днес вече не изпращат на електрическия стол. Ще ви настанят в болница, ще ви излекуват и ще ви пуснат.
— Болестта ми е неизлечима. И ви се кълна, че всичко, което извърших, беше в името на Деби — тя също не може да се излекува!
Кръвта се смъкна от лицето на Галерс. За да се задържи на крака, той се опря с ръце о масата.
— Какво искате да кажете?
Лицето на капитана стана безстрастно.
— Нямам намерение да ви кажа нищо друго. Ако вие, благодарение на някаква непостижима случайност, се спасите, ще ми нанесете огромна вреда. Разбира се, ще опровергая това, което ви казах досега, но останалото няма да мога.
Галерс протегна ръка към автодиагностика, в който продължаваше да стои донесеното шишенце.
— Предполагам, анализът на водата ще покаже какво е търсел Джинас?
За миг по устните на капитана се плъзна усмивка.
— Точно затова ви доведох тук — със собствените си ръце да извадите шишето, като ме избавите от необходимостта да оставям своите отпечатъци върху него. Вземете го, излейте съдържанието му в канала, а след това извадете отпечатания анализ от машината.
Галерс бавно и неохотно пое шишето.
— Какво все пак би показал анализът? — попита той, без да се обръща.
— Най-вероятно нищо. Или може би… Правете това, което ви заповядах!
Марк искаше да се обърне бързо и да хвърли шишето в лицето на капитана, но една мисъл мина през ума му — това само щеше да ускори неизбежното, а на него определено не му се искаше да умира.
След като докторът свърши с шишето, капитанът махна с пистолета и му посочи вратата. Очевидно трябваше да върви пред Евърлейк. Къде — не беше трудно да се досети.
— Чуйте, капитане — започна Галерс. — Оставете тази работа. Досега успявахте да се измъкнете сух от водата. Е добре, ще убиете още неколцина. А вярата ви забранява…
— Вярата ми забранява много неща. — В гласа на Евърлейк се появи сърдита интонация. — Настъпва време, когато не трябва да се осланяш само на съвестта си. Налага се да избираш между два гряха. Аз направих избора си и никой — нито на Небето, нито в Преизподнята — не ще ме отклони от избрания път!
Галерс разбра, че това е краят.
Това, което в устата на друг човек би могло да бъде празно самохвалство, в устата на капитана беше тъжна констатация на факта.
Марк вдигна рамене и понечи да мине покрай Евърлейк. В същия момент вратата на лабораторията се отвори.
На прага застана Деби.
— Татко, чух гласове…
Като видя Марк, девойката спря като закована.
— Учудих се, че не отидохме в града — по-спокойно изрече тя.
— Връщай се в каютата си! — рязко заповяда Евърлейк. — И забрави какво си видяла тук!
Галерс отстъпи настрана, за да може девойката да види оръжието, насочено към него. Без да му обръща внимание обаче, тя приближи до баща си.
— Деби, върни се! Не разбираш какво правиш! — повиши тон капитанът и като махна към Марк с пистолета, добави: — Не се опитвай да избягаш, Галерс! Ще стрелям, предупреждавам те!
Продължавайки да не обръща внимание на това, което ставаше около нея, девойката се приближаваше към баща си като лунатик, без да сваля очи от него. Евърлейк бавно отстъпваше, докато не се опря в масата. В очите му се мярна отчаяние. Дъщеря му застана плътно до него.
— Татко, нима би могъл да убиеш? Ще можеш ли?
— Спри, Деби! — извика капитанът. — Не разбираш какво правиш с мен!
Внезапно той вдигна ръце, сякаш да се защити от удар. Деби го погледна разбиращо, но изведнъж извика, като че ли я заболя. Те се гледаха в очите, без да мигат, и дишаха тежко. Чертите на лицата им започнаха да се смекчават. Марк видя как устните на Деби подпухнаха от прилива на кръв, гърдите й се повдигаха тежко…
Евърлейк тихо стенеше:
— Не… Не…
Пусна пистолета и прегърна девойката.
Галерс запази присъствие на духа и се спусна, подхващайки пистолета. Тикна дулото му в ребрата на капитана и каза високо:
— Евърлейк, не разбирам какво става тук, но ви съветвам да престанете веднага!
Баща и дъщеря не му обръщаха никакво внимание. Той повтори нареждането си. Никаква реакция. Тогава Галерс хвана пистолета за дулото и удари с дръжката му капитана по главата. Евърлейк дори не извика и тежко се отпусна на пода. Заедно с него се плъзна долу и девойката, без да разхлаби прегръдката си.