— Мене пък не. Твърде много детективи и малко престъпници. Там никога няма да дочакам повишение. Уиндънули ме устройва повече.
— Май и аз ще трябва да замина затам — заяви Рода. — Да си търся мъж. Казват, че на петима мъже се падало едно момиче. Чудесно, просто чудесно!
Двамата мрачно насочиха погледи към нея и в кабината се възцари мълчание до самия док 24.
С чантата си в ръка Галерс скочи на земята. Премина през шлюза и се озова на левия борд на „Кралят на елфите“, където го посрещна митническият инспектор Хари Харази.
— Насам, Марк. Момичето е в каютата си. Сигурен съм, че досега не си виждал такава хубавица. Макар че сега е бледа и отслабнала. И езикът й е някак надъвкан.
— Кой е бил с нея, когато се е разболяла?
— Баща й, доколкото ни е известно. Той и сега е в каютата й. Не иска да оставя дъщеря си сама, докато дойде лекарят. Тоест ти.
— Благодаря за информацията.
Преминаха коридора и се качиха на другата палуба, пресякоха помещението, където членовете на екипажа се събличаха за митнически и медицински преглед, и по тясна вита стълба стигнаха до каютата на момичето. Харази почука и иззад вратата прозвуча нисък мъжки глас:
— Влезте.
В просторната стая имаше две койки една над друга, тоалетка с голямо огледало и още една сгъваема масичка, която се спускаше от стената. В ъгъла стоеше изправена ходеща кукла, висока повече от метър. На стената имаше закрепени две лавици: едната с книги и микрофилми, а другата с раковини от моретата на двадесетина планети. Над втората висеше снимка на жена. Вратата между койките и тоалетката най-вероятно беше към банята, която на свой ред се съединяваше със съседната каюта. През открехнатата врата се виждаха бели дрехи върху стояща закачалка.
Също бяла беше и униформата на капитана на звездолета Асаф Евърлейк. Галерс се учуди, защото компанията „Саксуел Стелър“ изискваше служещите й да носят само зелени униформи. Един поглед към лицето на капитана обаче му беше достатъчен да разбере, че този човек е в състояние да отстоява капризите си макар и пред такъв гигант като „Саксуел“. Дори суровото и енергично лице на Респолд изглеждаше нежно и кротко в сравнение с Евърлейк.
На долната койка лежеше девойка в бяло. Лицето й почти не се различаваше от дрехите. Очите й бяха затворени, а окървавената й уста — леко отворена. Зад изхапаните устни се виждаше подпухнал, сякаш надъвкан език.
— Отвън чака Рода — обърна се лекарят към Харази. — Помоли я да включи машинарията си в коридора. Тук няма място.
Пулсът на девойката беше ускорен. Галерс натисна очните ябълки — бяха твърди.
— Кажете, капитане, получавала ли е и преди подобни пристъпи?
— Нито веднъж.
— А този кога започна?
— Преди един час корабно време.
— Къде?
— Тук.
— Вие присъствахте ли?
— От самото начало.
Галерс пак го погледна. Остана с впечатление, че отговаряйки на въпросите, капитанът прави ударение на всяка сричка, сякаш изчуква думите си на наковалня.
Очите му напълно отговаряха на гласа. Те бяха светлосини със стоманен оттенък и погледът им изглеждаше твърд като броня. Рошавите му вежди с цвят на засъхнала кръв стърчаха като фаланга с насочени напред копия. Всъщност — отбеляза за себе си Галерс — капитан Евърлейк е остър във всяко отношение. Дори неподвижен и мълчалив, правеше впечатление на въоръжена крепост.
През вратата се показа главата на Рода.
— Необходими са ми пет кръвни проби — заповяда докторът. — Захар, нивото на инсулин и адреналин, клетъчен състав и общ анализ. Специално трябва да внимавате за чужди тела. И не забравяйте да включите електроенцефалограма. Да, и помиришете дъха й вместо мен.
Рода се наведе над лицето на девойката.
— Не усещам миризма на ацетон, докторе. Усеща се само мирис на риба.
— Яла ли е наскоро риба? — попита той капитана.
— Възможно е. Според корабното време днес е петък. Попитайте готвача. Аз лично не съм ял риба.
Галерс бавно започна да прекарва чувствителния накрайник, съединен чрез дълъг шнур с апаратурата, над главата на девойката, като непрекъснато прещракваше превключвателя. Сетне помоли капитана да опише пристъпа.
От време на време кимаше. Описанието напомняше на епилептичен припадък или на адреналинов или инсулинов шок. Не приличаше на диабетичен пристъп, обаче едва след кръвния анализ можеше да се твърди нещо определено. Възможно е в тялото на девойката да се крие някаква извънземна инфекция или паразит. Митничарите се страхуваха именно от това. Но Галерс не мислеше така. Най-вероятно да я е свалила една от обикновените земни болести.
И все пак засега не можеше да бъде сигурен в нищо. Ами ако е заразена с някакъв нов ужасен микроб, който ще се разпространи като Черната смърт, ако не го изолират тук, в кораба?