Внезапно очите на девойката се отвориха и преди лекарят да й каже нещо ободряващо, тя се дръпна от него. Страх изкриви лицето й, но баща й веднага дойде до нея, принуждавайки доктора да се отстрани.
— Всичко е наред, Деби. Аз съм тук. Няма от какво да се страхуваш. Успокой се. Чуваш ли ме? Успокой се, всичко ще е наред.
Девойката продължаваше да мълчи. Очите й бяха вперени покрай баща й, в Марк Галерс. Светлосини като на капитана, но не толкова сурови. Повдигна глава и се видяха косите й — много светли и дълги, нещо забележително в свят, където господстваха късите фризури.
— Кой е този? — глухо попита тя и главата й падна обратно на възглавницата.
Галерс се обърна и излезе от каютата, като взе чувствителния накрайник.
Рода баеше над уредите си.
— Общият анализ още не е готов. Ето останалите — и тя протегна на Марк хартиена лента с колонка цифри.
— Би могло да е адреналинов шок — замислено изрече той.
— Няма ли нищо извънземно? — поинтересува се Харази. — Няма? Много добре. А между другото какво значи адреналинов шок?
Галерс реши, че има време да му обясни.
— Когато съдържанието на захар в кръвта стане много ниско, адреналиновата жлеза отделя хормона епинефрин. С негова помощ в черния дроб нишестето се превръща в захар и съдържанието й в кръвта се повишава. Но за организма вливането на адреналин в кръвоносната система е крайно средство. Увеличаването на съдържанието му довежда до сърцебиене, гърчове и конвулсии. Симптомите са същите като при диабетичен пристъп, само че там следва инсулинов шок, а тук — нещо като епилепсия. Нямам пълна увереност в диагнозата. Трябва да изчакаме резултатите от общия анализ. Може да се прояви още някой фактор, който обуславя наличието на епинефрин в кръвта. Освен това данните от предварителния анализ не сочат такова ниско съдържание на захар, че да се предизвика адреналинов шок.
— Но защо се е понижило съдържанието на захар в кръвта?
— Ако знаех, вече щях да съм взел мерки.
До тях се бе приближил Респолд, без да го чуят.
— Момчетата от митницата и карантинната служба твърдят, че корабът е чист — той подуши с носа си на хрътка. — Кой крие тук развалена риба?
— Развалена риба ли? — с недоумение попита Галерс. — Аз не усещам никаква миризма.
— Значи сте късметлия. В този свят лошите миризми са къде повече от хубавите. — Детективът се обърна към Харази: — Дали не би следвало да потърсите причината за тази отвратителна воня?
— Аз не притежавам кучешко обоняние като вас, Респолд — възрази Харази. — Когато бях застанал до отворената врата, ми се стори, че долавям слаб мирис на риба, но тук, отвън, не е възможно…
— Може ли да вляза, докторе? Да поговоря с тях? Май никой от екипажа не е в състояние да обясни нищо смислено за онзи, изчезналия.
— Да разговаряте с капитана можете тук, в коридора. Но мис Евърлейк, мисля, не е в състояние да говори.
— Бъдете така добър, помолете го да излезе.
— Аз ще го помоля, но това изобщо не означава, че той ще излезе. На такива като този капитан едва ли може да се заповядва.
Капитан Асаф седеше на крайчето на койката, наблюдавайки дъщеря си. Тя протегна ръка, но той не я пое. Лицето му беше твърдо като замръзнал мокър чаршаф.
Като изслуша молбата, той кимна и излизайки от каютата, още веднъж погледна неподвижно лежащата девойка. Сетне очите му срещнаха очите на Галерс. Младият лекар издържа погледа му, пълен с предупреждение и заплаха. Това беше много неприятно. Марк реши, че е станал твърде чувствителен. Самите очи не съдържат никаква информация. Въпреки това обаче човешкият поглед може да отразява цялата неподатливост на личността. И с това трябва да се съобразяваш.
Галерс погледна девойката — очите й отново бяха отворени, а пръстите й бяха едва-едва свити, сякаш е искала да вземе нещо, но не е успяла и е много учудена. Това обаче не го засягаше. Във всеки случай сега. Той беше тук заради извънредно положение и го чакаше още доста работа.
— Моля ви, свийте и отпуснете няколко пъти юмрук — каза Галерс, навеждайки се над девойката. — Искам да ви направя инжекция с глюкоза.
Тя го гледаше неразбиращо. Докторът повтори молбата си. Девойката хвърли мимолетен поглед към ръката си и лицето й отново стана отчуждено.
— Не е толкова необходимо — обясни Марк, — но така по-лесно ще намеря вената ви.
Тя спусна клепачи. По лицето и тялото й премина тръпка. Девойката сякаш се бореше сама със себе си и най-сетне изрече, без да отваря очи: