Интересно, помисли Галерс, дали лейтенантът знае, че Клактън е бил в каютата на девойката, когато е започнал пристъпът й. Сякаш предугаждайки въпроса, Респолд продължи:
— Евърлейк твърди, че те тримата са разговаряли в каютата й, когато са започнали конвулсиите. Той изпратил Клактън за помощ и повече не го видял.
— А къде е бил корабният лекар на „Кралят на елфите“?
Респолд се усмихна накриво.
— Удавил се по време на фестивала на Мелвил.
Галерс се обърна към Рода:
— Какво е съдържанието на захар сега?
— Около 120 милиграма, докторе.
— Бързо се увеличава. Необходимо е да наблюдаваме внимателно състоянието й. Жалко, че не разполагаме с апаратура, която всяка минута да дава показания. Хари, ще разрешиш ли да я преместим от кораба?
— Докато не докажеш, че болестта й не е свързана с някакъв извънземен причинител, тя ще остане тук. Също както и всички останали, които сега се намират на борда.
— Включително и ти?
— Включително и аз — кимна Харази. — Служба, Марк.
— Моето разследване също не е завършило — обади се Респолд. — Бих искал да получа от властите разрешение да приложа „препарата на истината“. Трябва да призная обаче — не съм се добрал до нищо толкова съществено, че да поискам ордер за провеждане на принудително разследване.
— Бихте могли да помолите заподозрените да се съгласят доброволно.
— Я по-леко, докторе! — изсумтя Респолд. — Все още не мога да използвам термина „заподозрян“. Ще ме дадат под съд за това! И напразно мислите, друже, че капитанът ще се съгласи да каже още нещо! Изследвах сектора на кораба, където се е намирала липсващата лодка, и открих потресаващи улики. Има отпечатъци на всички, които са на борда, и дори на онези, които ги няма!
Марк погледна въпросително детектива.
— В сейфа на кораба, в личните дела — обясни Респолд, — се пазят отпечатъците на всички членове на екипажа и на пътниците. Проверката не изисква кой знае колко време.
Галерс се върна в каютата. Той чувстваше, че девойката вече се е наплакала и тъкмо сега е времето да поразсее мъката й. Теоретично от плача няма голяма вреда за пациента, но в конкретния случай Галерс като лекар разбираше, че едва ли може да се очаква нещо добро от дългото общуване на момичето със суровия й баща.
Освен това на него самия му се искаше да отиде при нея, и то не само по професионални причини. Тя все повече го привличаше.
Капитанът седеше на крайчеца на койката и тихо говореше с дъщеря си. Тя лежеше с гръб към него, свита на кълбо и закрила лице с ръцете си. Рамената й потрепваха от хълцанията.
Евърлейк чу вратата да се отваря и вдигна глава.
— Тази новина — решително изрече Галерс — я потресе. Особено като се има предвид състоянието на дъщеря ви. Щеше да бъде много по-добре, ако го бяхте направили по-внимателно.
Евърлейк се изправи в цял ръст.
— Вие превишавате правата си на доктор, Галерс.
— Ни най-малко. В задълженията ми влиза както лечението на пациента, така и запазването на здравето му. Много добре разбирате, че профилактиката е най-доброто лекарство.
Той зае мястото на капитана на койката и притегли девойката. Тя сама се протегна към него и позволи да я повдигне, без да се съпротивява. Но не престана да плаче. Марк внимателно провери пулса й — беше се увеличил на 120 удара в минута. Лицето й пак беше много бледо.
Като сложи девойката отново да легне, той се обърна към капитана, който не сваляше стоманените си очи от дъщеря си.
— Ако знаех, че ще постъпите така, нямаше да ви пусна тук. Състоянието й се е влошило. А сега, ако не възразявате, ви моля да излезете. Трябва да работя.
Евърлейк продължаваше да стои неподвижно, само устните на каменното му лице едва се помръдваха:
— Аз съм капитан на „Кралят на елфите“. Никой на борда няма право да ми нарежда какво трябва и какво не трябва да правя.
— Корабът не е в Космоса — възрази Галерс. — Той е на док. Съгласно параграф 30, доколкото си спомням — а съм напълно сигурен в паметта си, — в подобни случаи правомощията на доктора са по-големи от тези на капитана. Пък и в полет правомощията му, що се касае до медицинските аспекти, са по-големи от капитанските, при условие че решенията му не заплашват безопасността на други лица на борда.
Бялата фигура продължаваше да стои непоколебимо на същото място, сякаш нямаше сила, която е в състояние да я помръдне. Сетне неочаквано суровите й контури се разчупиха и капитан Асаф Евърлейк напусна каютата.
Галерс въздъхна облекчено, защото не беше напълно сигурен, че позоваването му на закона ще окаже нужното въздействие. Макар да имаше смътното предчувствие, че хора като Евърлейк уважават и съблюдават законите. Те са свикнали да изпълняват безпрекословно заповедите им и ако те самите откажат да се подчинят, ще влязат в дълбок конфликт със собствените си убеждения.