За две минути Вигърс измина тичешком двестате метра от автобусната спирка, видя книжарницата и сви в пресечката. Олдрич го забеляза и му кимна, като в същото време докладва по телефона на Кел, че кафенето няма заден изход. Вигърс седна на една пейка до някакъв пъпчив хлапак, който нагъваше хамбургер. В този момент видяха Кукувицата да излиза от кафенето по червена риза, сако от туид, дънки и мокасини.
- Я виж ти - промърмори Олдрич в телефона. - Ако някой има нужда от чисто ново кожено яке за четиристотин кинта, да иде в тоалетната и да си го вземе.
- Преоблякъл се е?- уточни Амилия.
- Точно както предположи ти. - Олдрич и Вигърс се спогледаха и тръгнаха след Кукувицата, единият от едната страна на улицата, другият от другата. - Не съм сигурен, че новият стил му отива. Потвърждавам, двамата с Кев сме по следите му.
- Бъдете нащрек - каза Кел. - Ще използва витрините, ще се спира и ще ви оставя да го подминете. Редувайте се и стойте на разстояние.
- Не ни е за пръв път - отбеляза Олдрич, макар в гласа му да нямаше укор.
- Почти със сигурност ще се пробва с някое такси - добави Амилия, като улови погледа на Кел. - Каквото и да стане, момчета, не го изпускайте. Без якето няма да го открием пак. Ако изгубим Венсан, губим всичко.
67.
Вигърс и Олдрич проследиха Кукувицата до един супермаркет в покрайнините на града, като през цялото време Вигърс насочваше Кел по радиостанцията, за да се съберат три чифта очи, които да наблюдават на смени французина. След като прекара десетина минути в магазина, Кукувицата си хвана отвън такси, точно както бе предвидила Амилия. Тя беше спряла аудито до една бензиностанция на двеста метра от паркинга на супермаркета и изчака Кел да се качи точно в момента, когато таксито с Кукувицата ги подминаваше на път към околовръстното шосе на Солсбъри. Минута по-късно Харолд качи Вигърс и Олдрич и двете коли се редуваха да следят таксито на Венсан чак до Грейтли - малко селце на двайсет и пет километра източно от Солсбъри.
Кукувицата слезе на гарата в Грейтли малко преди единайсет. Плати на шофьора и си купи билет за влака от билетния автомат. Гарата беше пуста и Кел реши, че би било прекалено рисковано да разположи някого от екипа си на перона. Вместо това изпрати Вигърс, Олдрич и Харолд напред към Андоувър - следващата спирка по линията - и каза на Елза, която в този момент минаваше покрай Стоунхендж, да обърне колата и да тръгне към гарата в Солсбъри, в случай че в последния момент Кукувицата вземе влака в обратна посока.
В крайна сметка Венсан се качи на влака за Лондон и Кел го изгуби от поглед, но само за осем минути - времето, необходимо на Вигърс, когото Харолд междувременно бе закарал до Андоувър със сто и четирийсет километра в час, да се качи на влака. Още докато минаваха през Уитчърч и Оувъртън, Вигърс успя да изпрати есемеси до Кел и Амилия, че отново държи Кукувицата под наблюдение. От този момент нататък Харолд и Олдрич следваха влака по паралелни пътища, докато Кел и Амилия останаха в Андоувър. Първата голяма гара по линията за Лондон беше Бейсингстоук и Кел допускаше, че Кукувицата може да слезе от влака и да се прехвърли на друг. Олдрич, който стъпи на перона в Рединг само трийсетина секунди преди пристигането му, бе уведомен от Вигърс, че обектът е решил да продължи със същия влак. И така, Олдрич и Харолд дадоха газ на изток към Уокинг, където Кукувицата действително смени посоката и се прехвърли на влака обратно за Рединг - всичко това в последния миг, така че Вигърс остана безпомощен във вагона. Този финт обаче бе забелязан от Олдрич, който успя да се метне на влака за Рединг, макар и през три вагона от Кукувицата, докато Харолд ги изпращаше с поглед от отсрещния перон.
Кел никога досега не бе изпадал в толкова сложна и трудна от оперативна гледна точка ситуация. Седалките на аудито бяха заринати с пътни карти, джипиеси и съобщителна техника. Докато влакът отнасяше Кукувицата обратно към Рединг, а Олдрич го търсеше по вагоните, Вигърс беше извън играта и на Кел му бяха останали само два чифта очи. Той позвъни на Вигърс и му каза да продължи до Лондон и да чака на гара „Уотърлу“, ако все пак Кукувицата решеше да се насочи към града. В такъв случай Вигърс би могъл да го проследи до летищата „Гетуик“ или „Лутън“, или дори до „Юростар“, който тръгваше от „Сейнт Панкрас“. Същевременно Елза получи указания да чака на „Хийтроу“.
В крайна сметка французинът реши да не усложнява излишно нещата. В Рединг той смени отново посоката. Олдрич имаше повече от достатъчно време да слезе от влака, дори застана до него на перона да чака обратния за Лондон, с който стигнаха до Уокинг и оттам Олдрич се обади на Кел с новината, че Кукувицата се е качил на совалката за „Хийтроу“. В това време Харолд се намираше на повече от трийсет километра, в задръстванията край Рединг, индикаторът за батерията на телефона му беше на последната чертичка, но поне Олдрич успя да се метне в едно такси и последва автобуса, докато Кел и Амилия тръгнаха за „Хийтроу“.