Да си направя харакири. Кел ненавиждаше този израз, безсмислената му помпозност. И това не беше в стила на Амилия - да използва кухи фрази.
- Това няма да му помогне - изтъкна Кел. - Които и да са тези хора, Париж ще им даде сигнал. Дори това да е мръсна операция, както вече подозирам, определени среди в ДЖСЕ ще проявят лоялност към извършителите. Ще изтече информация, Франсоа ще умре, а Люк и Валери ще се метнат на първия самолет за Гвиана. - Когато видя, че аргументите му не й действат, Кел реши да рискува. - Освен това, ако ти си отидеш, с кариерата ми е свършено. В мига, когато Тръскот хване кормилото, ще ме хвърли на вълците заради Ясин Гарани. Ако не си ти, следващите 30 години ще гледам домати на село.
За негова изненада Амилия се усмихна.
- В такъв случай да внимаваме никой да не надуши какво сме намислили - каза тя, като се пресегна и го стисна за ръката. - Ще поговоря с едни приятели военни, ще сформираме малък екип във Франция. А сега звънни на Кевин. Трябва да го изпратим на „Сейнт Панкрас“.
69.
Минаха седем минути, преди да дойде редът на Венсан Севен пред билетното гише на „Бритиш Еъруейс“. Под зоркия поглед на Олдрич той огледа разписанието на полетите върху екрана на гишето и подаде на служителката френския си паспорт заедно с кредитна карта. Докато вниманието на Кукувицата беше заето, Олдрич успя да спре двама патрулни полицаи и се легитимира като служител на британското разузнаване. Единият от полицаите прие да поиска съдействие от служителката на „Бритиш Еъруейс“, която току-що бе продала билета на Кукувицата. Олдрич изрично му обърна внимание, че това трябва да стане незабелязано за останалите пътници на опашката.
Те изчакаха, докато Кукувицата се качи с асансьора на горния етаж, където бяха безмитните магазини. Тогава по-старшият от двамата полицаи се приближи до гишето, даде знак на служителката, че иска да размени дискретно няколко думи с нея, и тя го отведе в стаичката за персонала зад гишетата. Целият разговор продължи по-малко от пет минути.
След което Олдрич се обади на Кел с новината.
- Чуй сега. Имаш ли писалка? Кукувицата пътува под името Жерар Тен. Току-що е платил четиристотин осемдесет и четири лири с кредитна карта „Америкън Експрес“ за билет бизнес класа с полета на „Бритиш“ до „Шарл дьо Гол“. Пети терминал, осемнайсет и петнайсет.
- Това е след по-малко от два часа. Купи два билета за същия самолет. Един за теб и един за Елза. На различни редове. Когато Кукувицата пристигне на „Шарл дьо Гол“, ще гледам да съм там.
- И как ще стане това?
Кел погледна към списъка на полетите, тръгващи от „Хийтроу“ за Париж преди шест.
- Има един на „Ер Франс“ до „Шарл дьо Гол“, излита от Четвърти терминал петнайсет минути преди вашия. Отивам към Четвърти, ще се опитам да го хвана. - Кел вече беше запалил двигателя и потегли. - Кевин пътува за „Сейнт Панкрас“. Амилия ще остане тук да уреди коли под наем, които да ни чакат на Гар дю Hop и „Шарл дьо Гол“. Ако нашият полет закъснее или по някаква причина не се чуем, опитайте се да останете по петите на Кукувицата колкото се може по-дълго. Най-вероятно ще вземе метрото, за да се отскубне от вас. Ако имаме късмет, ще вземе такси.
Петнайсет минути по-късно Кел бе прередил цялата опашка пред гишето на „Ер Франс“ на Четвърти терминал, платил бе седемстотин евро за последното свободно място и тичаше към самолета, пълен с туристи, които се прибираха в неделя вечер. В осем и петнайсет местно време самолетът му кацна на „Шарл дьо Гол“, където научи, че полетът на Кукувицата закъснява с половин час. Това му даде възможност да вземе наетата кола и да подкара в кръгове около летището, очаквайки Олдрич да му позвъни с номера на таксито, което Кукувицата е хванал от терминала. В крайна сметка обаче Кукувицата взе надземната железница за града, като през цялото време на пътуването стоя прав през три реда седалки от Елза Касани, която придремваше до прозореца като всяко друго двайсет и няколко годишно момиче, завръщащо се от изпълнен с приключения уикенд в Лондон. Дани Олдрич се качи на совалката на „Ер Франс“ за Етоал. Кел тръгна по магистрала А3 право на юг, но скоро реното му потъна в задръстванията преди околовръстното шосе и влакът замина далеч напред. Когато след десетина минути Елза слезе на „Шатле“, тя беше единственият член на екипа на по-малко от три километра от обекта.
Кукувицата й се отскубна за по-малко от петнайсет минути. Когато излезе от станция „Шатле“, той пресече Сена и се качи на метрото от „Сен Мишел“ в посока юг, към Порт д’Орлеан. На спирка „Данфер-Рошро“, след като бе видял Елза цели три пъти, откакто бяха тръгнали от „Шарл дьо Гол“ - веднъж в надземната железница, веднъж на моста при „Нотр Дам“ и веднъж във вагона на метрото между „Сен Сюлпис“ и „Сен Пласид“, Кукувицата разтвори със сила вратите и скочи на перона, докато влакът вече се изнизваше от спирката, отнасяйки нищо неподозиращата Елза.