Семейство Найт бяха в салона за пристигащи. Джими Маркан му бе казал да търси „британско семейство, и двамата на около шейсет и пет“, мъжът „постоянен обитател на солариума, с боядисани мустаци“, а жената - „дребна симпатична птичка, умна и схватлива, но винаги в сянката на съпруга си“.
Описанието беше почти перфектно. Излизайки от митническия салон през плъзгащите се врати, Кел се изправи пред един флегматичен англичанин с плътен тен, с изгладен памучен панталон и кремава риза с копченца на яката. Върху раменете му беше преметнат кашмирен пуловер с ръкави, завързани отпред на гърдите. Мустаците му не бяха боядисани, но Бил Найт имаше вид, сякаш бе отделил поне петнайсет минути, за да среши пооределите си бели коси така, че всичките косми да са успоредни. Приличаше на човек, който никога няма да си прости, че остарява.
- Том, предполагам - каза той.
Гласът му беше твърде гръмък, ръкостискането твърде силно, дебелите му устни се мърдаха под мустаците, сякаш дегустираше вино. За момент Кел се изкуши да му каже: „Бих предпочел да се обръщате към мен с мистър Кел“, но нямаше сили да нарани чувствата му.
- А вие сигурно сте Барбара.
Зад Найт, почти невидима, стоеше леко прегърбена дребничка женица с половинки очила, която го поглеждаше крадешком, сякаш се извиняваше за комичното държане на съпруга си. Кел веднага долови професионалния й подход, за което й беше благодарен. Той вече знаеше, че през повечето време ще говори Бил, но че най-ценната информация ще излезе от съпругата му.
- Колата ви е отвън - каза Барбара, след като той отблъсна предложението на Бил да носи чантата му. Докато ги следваше, той с известно притеснение си даде сметка, че дребната мисис Найт с несресаната си коса, измачканите дрехи и лишените от превзетост сдържани жестове е на годините на майка му.
- Луксозна лимузина - отбеляза Найт, сякаш не одобряваше такова разточителство. Гласът му звучеше гърлено-самодоволно и Кел усети, че започва да се дразни. - Надявам се да останете доволен.
Тръгнаха към изхода. Кел зърна отраженията им в едно огледало и се почувства като блуден син, отишъл да навести родителите си в някой старчески дом на Коста дел Сол. Струваше му се невероятно, че единствените хора, привлечени от МИ6 за предотвратяване на гигантския скандал с изчезването на Амилия Левин, бяха един застаряващ шпионин с хроничен махмурлук и двама реактивирани гериатричнн пациенти, които сигурно бяха извън играта още отпреди падането на Берлинската стена. А може би Маркан целеше Кел да се провали? Това ли беше идеята? Или пък семейство Найт се бяха включили в играта със свой таен план: да му попречат още преди да е започнал?
- Натам - каза Бил, докато една млада дама, мършава и дългокрака като манекенка от висшата мода, премина тичешком през плъзгащите се врати и се метна на шията на някакъв сбръчкан Логарио почти на възрастта на Найт. Кел чу как изчурулика Mon Cherie! с руски акцент и си отбеляза наум, че докато го целуваше, очите й останаха отворени.
Излязоха навън във влажната френска нощ и пресякоха широката стотина метра бетонна площадка между терминала и триетажния обществен паркинг. Летището постепенно утихваше, автобусите се събираха един до друг под черния от дизелови сажди надлез. Пристигнали с късен полет туристи се редяха на опашка за връзката си до Монако. Кел забеляза, че всички бяха по-добре облечени и имаха далеч по-приличен вид от пияните орди, които бе забелязал пред гишетата на „Хийтроу“. Найт плати таксата за паркинга, внимателно сгъна квитанцията в портфейла си, за да я осребри впоследствие, и го поведе към черния ситроен С6 на горния етаж.
- Документите, които сте поискали, пристигнаха преди час и са в плик на предната седалка - каза той. Кел допусна, че има предвид легендата Юнияке, която Маркан бе изпратил от рано по куриер, за да не му се налага на внася фалшив паспорт през френския граничен контрол. -Имайте предвид - добави Найт, почуквайки с пръсти по прозореца, сякаш вътре имаше някой, - че колата е дизел. Нямате представа колко приятели ни идват на гости, наемат коли и си съсипват ваканцията, сипвайки безоловен...