- Предполагам, не би имал голямо желание сега да се запознаеш с него?
По тялото на Аким мина тръпка на гордост.
- За нищо на света! - Но още докато изричаше отрицанието, в погледа му Кел прочете неистово желание това да се случи, сякаш Аким се надяваше, че той, Кел, ще извади изгубения му баща като зайче от шапка.
- Но имаш и други роднини тук, във Франция? Братя, сестри,братовчеди?
- Да.
Целта на Кел бе да накара арабина да си мисли за тях. Искаше Аким да си представя засмяната племенница на снимката в телефона, болния си дядо в Тулон.
- Майката на Франсоа Мало, моя приятелка и колежка, го дала за осиновяване, когато била на двайсет години. Никога повече не видяла бебето си. Това е трудно дори за мен, като баща, да си го представя. А отношенията между майката и детето са неизмеримо по-сложни. Тази връзка остава за цял живот, тя е като пъпна връв, сложила начало на твоето съществуване. Твоята организация се подигра с най-интимните й майчини чувства, потъпка най-съкровеното и чисто нещо, което притежава като човешко същество: любовта към детето си. Ти разбираше ли това, когато прие да им съдействаш?
Аким избърса една троха от устата си и сведе очи към пода. Моментът бе дошъл.
- Ще ти направя едно предложение - каза Кел. - След два часа камериерката ще почука на вратата на Венсан Севен в хотел „Лютеция“. Ще си помисли, че спи, и ще го остави на мира. След още два часа ще се върне и ще намери трупа. Ти си бил забелязан от трима мои колеги да влизаш в хотела малко преди убийството на Севен. Почти сигурно е, че френските власти ще изземат записа от охранителните камери, регистрирал присъствието ти там. Без съмнение те не биха искали да избухне скандал. Но ако случайно им се наложи да обвинят някого за насилствената смърт на своя човек или ако - да допуснем - от британска страна им бъде оказан натиск заради отвличането на Франсоа Мало... с други думи, ако Париж има нужда да хвърли някого на вълците, ние бихме могли да ги убедим да предоставят записа като доказателствен материал. Освен това може да ни хрумне да им покажем аудио- и видеозаписи от приятния разговор, който двамата с теб водим от два часа.
Аким вдигна рязко глава към тавана, после хвърли бърз поглед към вратата и прозореца, сякаш очакваше да види скритите камери и микрофони, за които намекваше Кел.
- И така, осъзнаваш ли положението си? Този човек - Кел посочи с пръст Дръмънд - работи за британското посолство в Париж. Той може да направи така, че до дванайсет часа да се озовеш в една хотелска стая на летище „Гетуик“. След още двайсет и четири можем да ти дадем нова самоличност и да ти предложим статут на постоянно пребиваващ в Обединеното кралство. Дай ми това, което искам, и ще се погрижим за теб. Ти също си жертва в цялата тази история, Аким. За мен ти не си враг.
Настана дълга тишина. Докато наблюдаваше лицето на Аким, неподвижно втренчения му поглед, Кел си мислеше, че едва ли ще проговори отново. Той жадуваше да получи отговори на въпросите си. Жадуваше да успее - не само заради Амилия, а и заради себе си, като награда за страданието, за всички разочарования от последните дванайсет месеца.
Бръснатата глава на Аким се наклони на една страна, после отново се изправи, като на боксьор, заснет в забавен каданс.
- Сал сюр л’Ер - каза тихо той. - Държат сина й в една къща близо до Сал сюр л’Ер.
78.
Кел беше в експреса за Тулуза, когато Амилия позвъни, за да му каже, че е получила видеозапис на отвлечения Франсоа.
- Доказателство, че е жив - каза тя. - Записът е от тази сутрин. Пращам ти го.
Кел си даде сметка, че Амилия може би за пръв път е видяла лицето на сина си. Дори не можеше да си представи какво е изпитала в този момент. Прилив на майчинска преданост или може би нежелание да бъде въвлечена в нова болка, в поредна, още по-перфидна измама? А може би за нея Франсоа беше просто лице на някакъв екран. Дали би могла да изпита към него каквото и да било след всичката любов, която бе дала на Венсан?
- Чувал ли си се с Уайт? - попита Амилия.
Тричленният охранителен екип бе излетял от летище „Станстед“ малко преди шест и бе кацнал в Каркасон два часа по-късно. Един от тях - известен единствено като „Джеф“ - бе отишъл е кола до Перпинян, за да се срещне със свой контакт и да набави екипировка и оръжие. Уайт и другият мъж - „Майк“ - се бяха отправили на оглед към Сал сюр л’Ер, като целта им бе да установят броя на хората в къщата. След като наеха стаи в хотел в Кастелнодари, те продължиха на запад към Тулуза, за да посрещнат влака на Кел в два и петнайсет.