- Веднага щом влезем, блокирай пътя при Източното кръстовище - каза му Уайт. - Ако нещо се обърка и онези се опитат да се измъкнат с ленд крузъра, прегради им пътя и стреляй в гумите. Не по-високо от бронята. Ако са ни забелязали, момчето може да е в джипа.
- А ще ви забележат ли?
Джеф се изсмя. Майк, запазил телосложението и подстрижката на Специалните части, имаше вид на каубой, който се готви да изплюе сдъвкан тютюн на пода. Уайт се усмихна и подаде на Кел един глок.
- Стрелял ли си с такъв?
- Не си ли чел докладната? - отвърна Кел, като хвана пистолета за цевта. - Ние в МИ6 само това вършим в последно време. Убийства.
79.
Франсоа седеше на леглото, когато чу Люк да слиза от горния етаж и да казва на Валери, че отива да поплува. Беше малко преди седем вечерта, до десетина минути Слиман или Жак щяха да му донесат вечерята. Последната му вечеря в тази килия. Той чуваше как Валери и Люк си събират багажа, кашони се изнасяха навън, затръшваха се врати и багажник на кола, дърпаха се ципове на чанти. Всеки момент Франсоа очакваше да го изведат от стаята му и да го прехвърлят в нов затвор, към нови ужаси, от които нямаше връщане.
Минаха пет минути. Той чу как се захлопва вратичката на микровълновата фурна и си представи поредното готово ястие от супермаркета: размразено жилаво телешко или свинско с ориз и сос от бутилка. След няколко минути звънчето издрънка и някой - Жак или Слиман - изсипа храната в чиния. Един от тях щеше да му я донесе в килията, докато другият пазеше на вратата, за да не избяга.
Отвън се чуха стъпки, на вратата се почука. Франсоа вдигна ръце над главата си и чу потракването на катинара в касата и вкарването на ключа. Влезе Жак, погледна към телевизора, пусна подноса на пода и прекоси стаята, за да вдигне кофата с урина.
- Ама че вони! - рече той. Същото като всеки друг път.
Зад него надничаше Слиман; изглеждаше някак странно занесен, сякаш беше пиян или дрогиран. Обикновено той не пропускаше случай да каже нещо заядливо и обидно, колкото да си излее злобата или да прогони скуката. Но този път гледаше право пред себе си, лявото му око беше насинено, изражението на лицето му унило, като на човек, очакващ предстоящо поражение.
По коларския път отвън мина автомобил - някой местен, решил да цепи за по-напряко през нивите. В този момент от първия етаж се чуха женски викове - не на паника и страх, а на шок и ярост. Валери. Жак пусна кофата на пода - точно под носа на Франсоа, - погледна Слиман и излезе в коридора, сякаш беше чул пожарна сирена и не знаеше дали тревогата е учебна или истинска. После Франсоа чу бързи стъпки - Валери тичаше надолу по стълбите. В този момент входната врата се отвори с трясък и някакъв предмет бе хвърлен в коридора. Последва гръм, от който къщата се разтърси до основи. Слиман и Франсоа запушиха уши, крясъците им изпълниха стаята; Жак падна на пода. Отначало Франсоа си помисли, че се е спънал, но после видя кръв по стената зад гърба му, подаде се цев на карабина, зад нея мъжка фигура с бронежилетка и маска на лицето. Ушите му пищяха. В уплахата си беше ритнал кофата и урината се разливаше по пода. Дори в този момент си помисли, че ей сега Слиман ще му заповяда да я почисти.
Валери бе стигнала до долната стълбищна площадка и крещеше на Слиман:
- Убий го!
Миг по-късно кръв опръска вратата на килията и тялото на Валери се свлече на пода. Маскираният я бе застрелял в главата.
Слиман посегна към задния джоб на джинсите си, към пистолета - същия, с който бе дразнил Франсоа, с който го плашеше ден и нощ.
С едно бързо отработено движение той го измъкна и го насочи към гърдите му. Франсоа погледна през рамото на Слиман към маскираното лице на мъжа, който бе застрелял Жак и Валери. Мъжът се обърна към арабина, но беше твърде късно - Слиман бе направил крачка към Франсоа, вдигнал го бе като вързоп от леглото и бе опрял Хладната стомана на дулото в дясното му слепоочие. Използвайки тялото му като щит, Слиман обви мускулестата си ръка около шията му и го задърпа заднишком през килията, отдалечавайки се от въоръжения мъж.