Барбара сложи край на идиотската ситуация.
- Бил - каза тя, - убедена съм, че мистър Кел може и сам да се оправи на бензиностанцията.
На жълтеникавата светлина от лампите беше трудно да се каже дали съпругът й се бе изчервил. Кел си припомни едно изречение от досието на Найт, което бе прелистил на път за летището: „Ненавижда паузи в разговора. Предпочита да говори дори когато е по-разумно да замълчи.“
- Няма проблем-каза Кел.-Лесно е да се сгреши.
Автомобилът на семейство Найт, паркиран до ситроена, беше мерцедес с десен волан, двайсетгодишни британски регистрационни номера и огънат преден десен калник.
- Нашият мерчо е старичък и поочукан - обясни без нужда Бил, сякаш бе свикнал колата му да привлича учудени погледи. - Но ни върши добра работа. Веднъж в годината с Барбара трябва да прескачаме оттатък Ламанша за технически преглед и да подновяваме застраховката, но си струва...
Кел си каза, че е чул достатъчно. Той метна ръчната си чанта на задната седалка на ситроена и мина по същество.
- Да поговорим за Амилия Левин.
Паркингът беше пуст, фоновият шум от минаващите автомобили и маневриращите наблизо самолети заглушаваше разговора им. Найт, прекъснат по средата на изречението, зае очаквателна поза.
- Според Лондон госпожа Левин е изчезнала преди няколко дни. Вие разговаряхте ли с нея, докато посещаваше курса по живопис?
- Разбира се - отвърна енергично Найт, сякаш Кел бе подложил на съмнение честността му. - Абсолютно.
- Какво можете да ми кажете за държането й, в какво настроение беше?
Барбара понечи да каже нещо, но Бил я прекъсна:
- Напълно нормално. Беше извънредно дружелюбна и възторжена. Представи се като пенсионирана учителка, вдовица. Няма почти нищо за докладване.
Кел си припомни друго изречение от досието му: „Невинаги е готов за допълнително усилие. С годините у колегите му се създаде впечатление, че Бил Найт предпочита да си живее живота, вместо да си цапа ръцете.“
Усетила, че Кел не е особено доволен от отговора, Барбара се залови да попълва празнотите в информацията на мъжа си.
- Вижте - каза тя, - тук двамата с Бил сме на различни мнения. На мен ми се стори някак отнесена. Не рисуваше много, което беше странно, като се има предвид, че беше дошла да учи живопис. През цялото време току проверяваше телефона си за есемеси. - Тя погледна Кел и устните й се разтегнаха в тъничка доволна усмивка, като на човек, който се е сетил трудна дума в кръстословица. - Това ми се видя доста необичайно. Разбирате ли, хора на нейната възраст не са толкова пристрастени към мобилните си телефони, колкото младежите. Не смятате ли така, господин Кел?
- Наричайте ме Том - каза Кел. - А имаше ли познати, приятели? Виждахте ли я с някого? Когато от Лондон ви помолиха да я държите под око, следвахте ли я из Ница? Излизаше ли вечер някъде?
- Много въпроси станаха - отвърна самодоволно Найт.
- Може да им отговаряте един по един - сряза го Кел, който най-после усещаше прилив на адреналин като пред мисия. Внезапно повя вятър и Найт вдигна ръка, за да ограничи щетите по прическата си.
- И така, двамата с Барбара не знаем госпожа Левин да е ходила конкретно някъде. В четвъртък например вечеря сама в един ресторант на Рю Масена. Аз я проследих до хотела й, седях в мерцедеса до полунощ, но не я видях да излиза.
Кел срещна погледа му.
- Не се ли сетихте да наемете стая в хотела?
Пауза. Двамата съпрузи се спогледаха неловко.
- Искам да разбереш, Том, че нямахме кой знае колко време да реагираме. - Може би несъзнателно Найт бе отстъпил крачка назад. - От Лондон поискаха просто да се запишем в курса, да наблюдаваме госпожа Левин и да докладваме за всичко, което ни се стори съмнително. Толкова.
Барбара реши да вземе нещата в свои ръце. Очевидно се боеше, че Кел ще остане с недотам добри впечатления от способностите им.
- Указанията от Лондон не звучаха, сякаш оттам очакваха нещо да се случи - каза тя. - По-скоро поискаха да я наглеждаме. Пък и са минали само три дни, откакто докладвахме, че е изчезнала.
- И вие сте убедени, че не е в Ница, да кажем, отседнала при приятел?
- О, в нищо не сме убедени - намеси се Найт. Откакто се бяха срещнали на летището, казаното от него за пръв път прозвуча убедително. - Изпълнихме каквото се искаше от нас. Госпожа Левин не се появи повече на курса и ние сигнализирахме. Господин Маркан сигурно е надушил нещо съмнително и е изпратил подкрепление.