Посрамен, Париж бе предприел вътрешно разследване на причините за поведението на Люк Жаво, подробности от което изтекоха към Воксхол Крос благодарение на източници, с които Амилия разполагаше. Разследването потвърди, че именно Жаво е бил служителят, натоварен да разчисти кашата след измяната на Деньов. Скандалът се бе отразил на кариерата му - нещо, за което той обвиняваше лично Амилия Левин и за което преките му началници с радост приеха да й отмъстят, одобрявайки без забележки плановете му за операция „Мало“. След освобождаването на Франсоа ДЖСЕ официално се дистанцира от „действалите на своя глава безотговорни елементи“, които за малко не довели до разрив в иначе „трайните и здрави връзки на приятелство и сътрудничество между нашите две страни“. Парижкият колега на Амилия не пропусна да подчертае важността на запазване в най-строга тайна на случилото се в Сал сюр л’Ер не само с оглед личната неприкосновеност на мисис Левин, но и за „избягване на нежелани усложнения пред съответните правителства“. Едва ли бе необходимо да се добави, че Париж беше възмутен от убийството на действащи служители на ДЖСЕ на френска земя от бивши войници от британските Специални части, които не се отчитаха пред никого.
Информацията за Валери дьо Сер беше по-оскъдна, но се разбра поне, че била бивша служителка на Групата за специални операции към Националната полиция, родена в Монреал, като с Люк се познавали от съвместна антитерористична операция на съответните им служби. Амилия описа пагубното й влияние върху Люк като „достойно за лейди Макбет“; накрая тя и френският й колега се разбраха, че Валери е успяла да убеди Жаво да дезертира от ДЖСЕ и да поиска откуп за Франсоа с цел лично облагодетелстване.
Що се отнася до Кел, четирийсет и третият му рожден ден не донесе особена промяна в неговия живот. Доколкото делото „Ясин“ беше насрочено за началото на следващата година, Амилия му бе дала да разбере, че не би могла да си позволи да го привлече отново на служба, докато доброто име на „Свидетеля X“ не бъде възстановено от съда, а инцидентът - заличен от служебното му досие. С Клеър не се бяха чували след завръщането й от Калифорния и Кел продължаваше да живее под наем в ергенския си апартамент на Кенсъл Райз, да си взема храна за вкъщи от закусвалните и да гледа стари черно-бели филми по Класик ТВ. Амилия бе уредила да му тече едновременно заплата и пенсия, но благодарността й за решаващата му роля в освобождаването на сина й може би не беше чак толкова щедра, колкото бе очаквал. Чувстваше се като човек, похарчил цяло състояние за подарък на близък приятел само за да види как онзи го прибира в някой шкаф, без дори да си даде труда да го отвори. На моменти Кел се хващаше, че го е яд за рисковете, които бе поел заради Амилия, заради тайните, които бе приел да пази, но обичта и уважението му към нея бяха такива, че й прости и това. Поведението на Амилия положително се влияеше колкото от случилото се във Франция, толкова и от изискванията на новата й длъжност. След време, повтаряше си той, тя ще ме привлече обратно в семейството и ще ми даде да си избера задграничен пост по свой вкус. Кел очакваше с нетърпение този ден не на последно място защото искаше да се махне по-далеч от Лондон и от проваления си брак с Клеър.
Кел забеляза пръв стареца, който пристъпваше бавно по улицата в сивия си костюм от тънка каша. Позна го, защото го бе наблюдавал от същото това място само преди три дни.
- Ето го, идва - прошепна той.
Франсоа скочи от пейката, но Амилия остана на мястото си, сякаш Кел и Франсоа й бяха нещо като стражи, като ангели-пазители. Чу Франсоа да пита: „Къде?“, и го видя как се взира в посоката, в която гледаше Кел.
- Пресича улицата - отвърна тихо Кел. - Мъжът с бялата коса и сивия костюм. Виждаш ли го?
- Видях го. - Франсоа се отдели от тях сякаш за да се подготви психически за онова, което предстоеше да се случи. Едва тогава и Амилия се обърна. По-късно Кел щеше да си каже, че я е чул как си поема рязко въздух, но е възможно и да си го е въобразил.
Жан-Марк Домал, внезапно усетил присъствието на Амилия Уелдън, се спря в края на площада, сякаш докоснат по рамото от призрак. Той гледаше към трите фигури на пейката, но явно очите му не ги виждаха на фокус. Направи две крачки напред. Кел и Франсоа останаха на местата си, но Амилия тръгна към него.
Когато я видя, главата му затрепери; изключителната й красота беше пред очите му, непокътната от времето.
- Амилия?
- C’est moi, Jean-Marc.
Двамата се приближиха един към друг и се целунаха леко по двете бузи.
- Какво правиш тук?