Подкрепление. Кел си помисли, че само допреди двайсет и четири часа си бе пийвал кротко в онзи оживен бар на Дийн Стрийт и бе пял Happy Birthday to You на своя приятел от студентството, когото не бе виждал от петнайсет години.
- В Лондон се безпокоят, че няма никакво движение по кредитните й карти - каза той. - А и мобилният й телефон не отговаря.
- Смяташ, че може да е... избягала? - попита Найт и Кел с мъка сдържа усмивката си. Къде? В Москва? В Пекин? Амилия по-скоро би отишла да живее в Албания.
- Малко вероятно е - каза той. - Един шеф на Службата е важна клечка. Политическите последици биха били катастрофални. Но... никога не казвай никога.
- Никога не казвай никога - промърмори Барбара.
- Ами стаята й? Претърсихте ли я?
Найт погледна върховете на обувките си Барбара намести половинките си очила. Кел си каза, че двамата едва ли някога са стигали по-високо от логистична поддръжка в Найроби.
- Нямахме указания да извършваме претърсване - отвърна Найт.
- А хората от ателието по живопис? Говорихте ли с тях?
Найт поклати глава, изучавайки обувките си като смъмрен ученик. Кел реши да не ги мъчи повече.
- Вижте какво ще направим - каза той. - Колко далеч сме от хотела?
Барбара го погледна тревожно.
- Намира се на булевард „Дюбушаж“. На около двайсет минути оттук.
- Отивам там. Вие сте ми запазили стая като Стивън Юнияке, нали?
Найт се окопити.
- Точно така. Но не би ли желал първо да хапнеш нещо? С Барбара се канехме да те заведем в едно ресторантче в Ница, което много обичаме. Отворено е до къс...
- Друг път - каза Кел. На „Хийтроу“ бе изял един сандвич с пилешко месо, зеленчуци и чили сос, който бе прокарал с кока-кола. Това щеше да му стигне до утре сутринта. - Но искам да ми направите една услуга.
- Разбира се - отвърна Барбара.
Кел си даде сметка колко й се искаше да му се хареса и си каза, че сигурно още можеше да му бъде от полза.
- Позвънете в „Гилеспи“ и им кажете, че току-що сте кацнали и ви трябва стая. Идете в хотела, но изчакайте отвън и се свържете с мен, преди да се настаните.
Найт изглеждаше объркан.
- Става ли? - попита го Кел, като го гледаше в очите. Ако на него му плащаха по хиляда на ден, семейство Найт вземаха поне половината. Бяха длъжни да изпълняват всичко, което поиска от тях. - Трябва да проникна в компютърната система на хотела. Нужни са ми всички детайли от стаята на Амилия, време на пристигане и отпътуване, ползване на интернет и тъй нататък. За да стане това, трябва да отвлека вниманието на нощния дежурен на рецепцията, да го отпратя нанякъде за пет-десет минути. В този смисъл можете да ми помогнете много, като поръчате румсървис. Оплачете се от капещ кран, дръпнете въженцето за помощ във ваната - нещо такова. Разбрано?
- Разбрано - отвърна Найт.
- Имате ли куфар или чанта, която може да мине за багаж за една нощ?
Барбара помисли малко и каза:
- Струва ми се, че да.
- Дайте ми половин час да се настаня и след това тръгнете към хотела. - Той си отбеляза наум колко бързо бе влязъл във форма, припомняше си стари трикове, идеите му идваха една след друга. Сякаш през тези осем месеца мозъкът му беше консервиран. - Разбира се, ако се срещнем във фоайето на хотела, не се познаваме.
Найт се изсмя като човек, който няма нужда да му се обясняват елементарни неща.
- Разбира се, Том.
- И дръжте телефона включен - добави Кел, докато се качваше в ситроена. - Много е вероятно да се чуем до един час.
7.
Джипиесът на ситроена познаваше мрежата от еднопосочни улици на Ница и заведе Кел до хотел „Гилеспи“ за двайсет минути. Хотелът беше точно по вкуса на Амилия: скромен по размери, но изискан и комфортен, без излишна показност. Джордж Тръскот би наел апартамент в „Негреско“ и би изпратил сметката на британския данъкоплатец.
На три пресечки имаше подземен паркинг. Кел се огледа за сигурно местенце, където да скрие паспорта и съдържанието на портфейла си, и откри тясна цепнатина в бетонната стена на около два метра от пода на гаража. На предната седалка Найт бе оставил пълен набор документи на името на Стивън Юнияке: паспорт, кредитни карти, шофьорска книжка, клубни карти от различни вериги супермаркети, от фитнес център и пътна помощ. Имаше дори избелели снимки на несъществуващи жена и деца. Кел изхвърли плика и взе асансьора за нивото на улицата. Юнияке - според легендата маркетингов консултант с офис в Рединг - беше едно от трите превъплъщения, които Кел редовно бе използвал през двайсет и три годишната си служба в британското разузнаване. Да възприеме още веднъж фалшивата му самоличност за него беше не по-трудно, отколкото да облече старо палто.