Хотел „Гилеспи“ имаше алея за коли с формата на полуокръжност, която позволяваше на пътниците да слизат с багажа си непосредствено пред главния вход. Кел премина през автоматичните врати и изкачи стълбището до уютното притихнало фоайе, чиито стени бяха осеяни с черно-бели снимки на Дюк Елингтън, Дизи Гилеспи и други легенди на джаза. Той страдаше от дълбоко и неизлечимо отвращение към джаза и предпочиташе строги, полутъмни хотелски фоайета с дървени подове, застлани с килими, прилични маслени картини по стените и барчета за гостите на хотела, от които се чуваше подрънкване на ледени кубчета и човешка глъч. Младеж в тъмно сако, с пъпчиво лице и късо подстригана руса коса подреждаше купа със сухи цветни листенца върху плота на рецепцията. Нощният дежурен. Той поздрави с усилие Кел; изглеждаше грохнал от умора.
- Мога ли да ви услужа, сър?
Кел пусна чантата си на пода и обясни на френски, че има резервация на името Юнияке. Младежът му поиска документ за самоличност и кредитна карта и го накара да попълни кратък формуляр за регистрация. Върху бюрото имаше компютър. Клавиатурата му беше скрита отдолу, така че Кел не видя с кои клавиши набра паролата за достъп.
- Отсядал съм тук и преди - каза той, докато дискретно оглеждаше малкия офис в дъното на рецепцията, където се виждаше друг компютър. До монитора имаше кутийка кока-кола, а върху бюрото беше захлупена книга с меки корици. Кел се огледа за охранителни камери, но във фоайето май нямаше такива. - Дали е отбелязано някъде в системата ви?
Той знаеше отговора на въпроса и го зададе само като повод да се наведе през бюрото и да разгледа системата за резервации, преструвайки се на изумен от чудесата на прогреса.
- Момент да проверя, сър - отвърна чинно младокът. Рехава брадица беше набола по бледата кожа на бузите му, на челюстта си имаше гнойна пъпка, която всеки момент щеше да се пукне. - Не, боя се, че не фигурирате в компютъра.
- Не може да бъде! - възкликна Кел, като бутна с пръст екрана и го извърна към себе си, за да види на каква програма работи системата за резервации.
Ползваха „Опера“ - най-разпространената в Европа, която той познаваше доста добре. На името на Юнияке беше открит файл с множество полета за възможни бъдещи разходи, маркирани съответно: „Храна“, „Стая“, „Напитки“ и „Телефон“. Докато терминалът останеше логнат в системата, за Кел нямаше да бъде проблем да влезе в съответния файл за Амилия. Той вече знаеше, че е била настанена в стая 218, а с две-три кликвания на мишката „Опера“ щеше да му съобщи останалото.
- Може да сме били регистрирани на името на жена ми - каза той, като плъзна ръка зад плота. От бара излезе закъснял посетител, кимна на рецепциониста и тръгна към асансьорите. Кел направи няколко крачки назад, надникна в бара и забеляза двойка влюбени, които пиеха коняк в най-отдалечения ъгъл. Барманка с широк ханш събираше разпилени фъстъци от мокета. - Няма значение - каза Кел, обръщайки се отново към рецепциониста. - Мога ли да помоля за събуждане утре сутринта? В седем часа?
Привидно дребна подробност, предназначена да създаде впечатление, че мосю Юнияке смята още с влизането в стаята да си легне.
- Разбира се, сър.
Стаята на Кел беше на третия етаж и той се изкачи по стълбите, за да се запознае с разположението на стаите в хотела. На площадката на първия етаж видя нещо, което му даде идея: шкаф с открехната врата, в който камериерката беше оставила прахосмукачка и всевъзможни почистващи препарати. Когато стигна етажа си, продължи по късия коридор, отвори вратата на стаята си с ключа и веднага започна да си разопакова багажа. На тръгване за „Хийтроу“ бе получил от Маркан лаптоп. Той включи криптирания модем в USB порта и влезе в сървъра на МИ6 през защитените с пароли предпазни стени. В минибара имаше две мънички шишенца „Джони Уокър“ и той ги изпи, разредени наполовина с „Евиан“, докато проверяваше пощата си. Маркан му беше изпратил съобщение с актуализирана информация за изчезването на Амилия.
Надявам се, че си пристигнал жив и здрав.
От нашия приятел няма и следа.
Периферните устройства още не са активирани.
Под „периферни устройства“ имаше предвид кредитните карти и мобилния телефон на Амилия.
Погребения в крематориумите на 14-и парижки арондисман - в съответните дни.
Търси по презимена: Шамсон, Лилар, Дьо Вилморен, Тардийо, Радиге, Мало, Буже.