Продължаваме разследването. Подробности до 24.
Крематориуми. На Маркан винаги можеше да се разчита за някоя уместно използвана латинска чуждица. Кел пръсна афтършейв под ризата си, смени СИМ картата на телефона, за да провери за лични съобщения от Лондон, и изгълта едно малко пликче чипс от минибара. После върна СИМ картата на Юнияке и набра номера на Найт. Отговори му Барбара. Сигурно съпругът й шофираше.
- Господин Кел?
- Къде сте, Барбара?
- Тъкмо паркираме на съседната пряка до хотела. Малко се забавихме заради трафика.
- Запазихте ли стая?
- Да. Обадихме се от летището.
- Кой проведе разговора?
- Аз.
- А каза ли, че е за двама?
Барбара се поколеба, сякаш подозираше, че Кел й залага капан.
- Не изрично, но човекът сякаш остана с впечатлението, че съм със съпруга си.
Кел реши да рискува.
- Има промяна в плана - каза той. - Искам да наемеш стаята сама. Нека Бил остане отвън.
- Разбирам. - Последва неловка пауза, докато Барбара осмисляше новите указания.
- В два часа ще предприема маневра за отвличане на вниманието, която ще принуди нощния рецепционист да се качи горе за прахосмукачка.
Линията заглъхна за момент, после Барбара каза:
- Какво?!
- Прахосмукачка. За чистене на под. Слушай сега внимателно. Това, което ще ти кажа, е много важно. Прахосмукачката се намира в един шкаф на площадката на първия етаж. Искам те там точно в два. Когато се качи момчето, кажи му, че си се загубила и не можеш да си намериш стаята. Накарай го да те заведе. Не го оставяй да се върне обратно до рецепцията. Ако настоява, гледай да го забаламосаш. Направи се, че ти е лошо, разплачи се, импровизирай нещо. Когато стигнете до вратата на стаята ти, помоли го да влезе вътре и да ти обясни как се пуска телевизорът. Задръж го, това е идеята. Ще ми трябват десетина минути, ако компютърът му не е логнат. Задавай му въпроси. Ти си самотна старица, уморена от пътуването, объркана от часовата разлика. Става ли? Мислиш ли, че ще се справиш?
- Звучи пределно ясно - отвърна Барбара; на Кел му се стори, че долавя раздразнение в гласа й. Той си даваше сметка, че се държи безцеремонно с нея, а и описанието „старица“ едва ли я бе мотивирало особено.
- Докато наемаш стаята, прави се на леко смахната -продължи той, като се опитваше да я спечели отново на своя страна. - Объркай нещо с документите, разпитай как се ползва магнитната карта за стаята. Пофлиртувай с момчето. Той сигурно говори английски. Пробвай така, а ако не става, мини на френски. Окей?
От другата страна Барбара сякаш си водеше бележки.
- Разбира се, Том.
Кел й обясни, че ще позвъни отново в два без петнайсет, за да потвърди, че планът е в ход. А междувременно от Барбара се искаше да провери дали в хотела има охрана, дали някой готвач или камериерка не са останали след работно време. Ако забележеше когото и да било, тя трябваше незабавно да му сигнализира.
- В коя стая си ти? - попита Барбара.
- В три-две-две. И кажи на Бил да наблюдава главния вход. Ако някой се опитва да влезе в хотела между два и пет и два и петнайсет, да го задържи.
- Дадено.
- Гледай да те разбере. Последното нещо, което бих желал да се случи, докато съм на рецепцията, е някой гост на хотела да мине през фоайето.
8.
- Не разбирам. Просто не разбирам, откъде-накъде ще ме изключва от участие?!
Бил Найт седеше прегърбен зад волана на мерцедеса, вперил поглед в бежовите си велурени обувки, клатеше невярващо глава и се опитваше да преглътне тази поредна - и най-вероятно последна - обида, нанесена от МИ6 на оперативните му способности. Ако в този момент го бе видял минувач, щеше да предположи, че ридае горчиво.
- Скъпи, той държи да участваш. Само че иска да останеш отвън. Да наблюдаваш входа на сградата.
- В два през нощта? Че кой се прибира в хотел в два през нощта?! Той ми няма доверие. Смята, че няма да се справя. Казали са му, че ти си звездата. Винаги е било така при нас.
Барбара Найт имаше четирийсетгодишен опит в четкане и масажиране на болезненото его на съпруга си, благодарение на което той бе успял да преживее безброй професионални унижения и финансови кризи, дори собствените си нескопосани залитания по тънката част. Тя погали ръката му, стиснала конвулсивно ръчната спирачка, и се захвана да го преведе и през тази криза.
- Много хора се прибират в хотела си посред нощ, Бил. Просто си вече стар и не помниш. - Това беше грешка, не биваше да му напомня за възрастта му. Тя помисли и опита друг подход. - Кел иска достъп до системата за резервации. Ако в този момент някой влезе през вратата и го види от другата страна на рецепцията, може да се усъмни.