Сверка на часовника -1:45. Код: зелено. Ти?
Барбара отговори незабавно:
И аз. Точно в 2 заемам позиция. Късмет.
Кел прибираше телефона в джоба си, когато Пиер се появи от рецепцията и го попита дали не би желал още нещо от бара.
- Не, благодаря - отвърна той. - От нищо нямам нужда.
- Как е безжичната връзка? Задоволително ли работи?
- Абсолютно.
Той изчака, докато Пиер се прибра в офиса, и изпрати есемес на Бил Найт:
Чисто ли е?
Отговор нямаше. Кел се загледа в часовника на лаптопа си, докато отброи секундите до 1:57 ч.; той знаеше, че Барбара вече е заела позиция. Опита повторно:
Чисто ли е отвън?
Отговор отново не последва. На Кел не му оставаше друго, освен да продължи по план и да се надява, че Найт контролира нещата отвън. Той изключи лаптопа от контакта и го взе, после занесе празната си чаша от минерална вода до рецепцията и я постави от дясната страна на плота до една купчина туристически брошури. Пиер отново се бе сгърбил на стола си в малкия офис, забол нос в квантовата физика.
- Мога ли да проверя нещо? - попита го Кел.
- Разбира се, сър.
- Каква е цената на стаята ми? От службата ми бяха изпратили имейл за потвърждение на резервацията и цената ми се видя по-ниска, отколкото бях очаквал.
Пиер се намръщи, пристъпи към компютъра на бюрото, логна се в системата и кликна върху акаунта на Юнияке. През това време Кел постави лаптопа си върху плота, приблизително натри пръста от стъклената купа.
- Да видим сега - каза Пиер, като се взираше в екрана. - Дали сме ви цена...
Кел се подпря на плота до компютъра, но лакътят му се плъзна по полираното дърво и запрати купата и съдържанието й на пода. Взрив от стъкла и цветни листенца се посипа в краката му.
- Ох, по дяволите! - извика той.
- Merde! - присъедини се Пиер.
Кел оглеждаше с наслада хаоса, който току-що бе сътворил.
- Много съжалявам. Как можах... Толкова съм непохватен... - запелтечи на английски той, после повтори извинението си, още по-многословно, на френски.
- О, не се тревожете сър, нищо не е станало - утешаваше го Пиер. - Случват се такива неща. Лесно може да се почисти.
Коленичил на пода, Кел събираше по-едрите парчета стъкло и ровеше в мозъка си за френските думи за „метличка и лопатка“, но вместо това успя да сглоби само изречението:
- Имате ли прахосмукачка?
Пиер бе излязъл във фоайето и стоеше, надвесен над него, с ръце на хълбоците, като се чудеше какво по-напред да предприеме.
- Да, мисля, че това е чудесна идея. Имаме прахосмукачка. Сега ще почистя всичко. Моля ви, не се притеснявайте, мосю Юнияке.
- Но трябва да ми разрешите да ви помогна.
Пиер коленичи на пода до Кел и за голямо негово учудване положи ръка върху рамото му.
- Не, не. Моля, ви, та вие сте наш гост! Успокойте се. Ей сега ще донеса...
- Докато се качвах към стаята си, ми се стори, че видях прахосмукачка в шкафа на стълбището. Там ли ги държите? Веднага мога да ви я донеса. Моля ви, искам да помогна...
Това беше единственият риск в стратегията му - може би нощният дежурен толкова се боеше да остави рецепцията без надзор, че би допуснал клиент на хотела да му помага при почистването. Но той правилно бе преценил Пиер.
- Не, не! - каза младокът. - Сам ще я донеса. Знам къде е шкафът. Не е далеч. Вие стойте тук...
Телефонът в джоба на Кел избръмча. Бил Найт най-после бе благоволил да му отговори:
Тук отвън всичко е чисто, командире.
Край на връзката.
- Фукльо... - промърмори Кел, после изчака, докато се убеди, че Пиер се е качил на горния етаж, и се шмугна зад рецепцията.
10.
Барбара Найт затвори вратата на стаята си, пусна платнената чанта на пода пред банята, наля си един коняк от минибара и позвъни на съпруга си.
Разговорът мина по-добре, отколкото бе очаквала. Барбара научи, че Бил си бе поискал цигара от минувач, после си бе намерил място за сядане на автобусната спирка на десетина метра от входа на хотела и за да убие времето, сега се опитваше да си припомни любовната история между френския консул в Лагос и дъщерята на някакъв анголски петролен магнат, за която се бе вдигнал такъв шум по време на тригодишния им мандат в Нигерия преди повече от двайсет години.
- Дали накрая не му отрязаха ръката? - попита оживено Найт.
- Скъпи, нямам време. - Барбара спусна завесите и светна една от лампите до леглото си. - Мисля, че все пак му отрязаха пръст. Беше нещастен случай. Виж, ще ти звънна по-късно.