Той надникна в гардероба. На една от полиците имаше малък метален сейф, вратичката му беше затворена. По принцип един разузнавач с опита на Амилия едва ли би оставил нещо на съхранение в проста кутия с ключалка, която може да бъде отворена от портиера на хотела за трийсет секунди, но вероятно тя не бе очаквала заплаха от Лондон. Кел издърпа сейфа, който беше опрян плътно до стената, и го обърна на 180 градуса. На гърба му имаше табелка с името на производителя и серийния номер, покрита със слой прах. Кел я избърса с ръка и позвъни на „Технически операции“. След като каза паролата, дадена му от Маркан, той поиска кода за сейф марка „Сентинъл II“ и продиктува серийния номер от табелката на полузаспалия техник, който дежуреше някъде в дебрите на Воксхол Крос.
- Може ли да изпратя отговора с есемес? - попита човекът.
Кел отвърна, че може.
Под отделението за сейфа имаше голям куфар, но нито следа от кожената пътна чанта, която Амилия обикновено вземаше със себе си при краткотрайни пътувания. В съседното крило на гардероба беше закачен костюм от пола и сако. Кел не можеше да си представи жена, която би тръгнала за Южна Франция с по-малко от три тоалета. Амилия положително беше взела поне един-два в багажа си. Той издърпа куфара на килима и отвори капака. Вътре имаше две измачкани блузи, малко бельо и един чорапогащник; явно Амилия го бе използвала вместо кош за пране. Отвътре на капака имаше джоб, закопчан с цип; в него имаше две книги с меки корици, чифт слушалчици за мобилен телефон, неотворен пакет цигари и брой на списание „Проспект“. Кел опипа ъглите на капака, но не откри нищо скрито под подплатата. Върна куфара в гардероба и приседна на леглото.
Часът беше 2:47 сутринта. Някъде отвън на улицата изскърцаха спирачки на кола. Кел се сети за семейство Найт: Барбара беше в стаята си през няколко врати по коридора, а Бил се прибираше в Ментон. Бяха се разбрали да се видят в Стария град за обяд, но Кел със сигурност щеше да отмени ангажимента. Работата му с тях бе приключила. Внезапно го обзе непреодолимо желание да се изпъне по гръб на леглото и да поспи няколко часа, но той знаеше, че това е невъзможно. Провери в чекмеджетата на нощните шкафчета от двете страни на леглото, но намери само неизбежната Библия и две малки шоколадчета от онези, които камериерките оставят върху възглавниците в стаите. Погледна под леглото за лаптоп, папка с документи, мобилен телефон; повдигна матрака от рамката, но откри само прахоляк и валма мъх. В чекмеджетата на бюрото имаше хартия за писане, пътеводител на Ница и брошура с информация за хотела. Кел заключи, че сейфът е единственото място, където Амилия би могла да е оставила нещо, което да го насочи по следите й. Единствената друга нишка, с която разполагаше, беше разпечатката от сметката за стаята й, в която фигурираше набран френски номер на мобилен телефон. Пет минути след като с Пиер се бяха разделили във фоайето, той се бе обадил в ГСУ с молба да идентифицират собственика и да проследят местонахождението му.
- Може да отнеме няколко часа - бе отвърнал енергичен мъжки глас от Челтнам. - След малко ще стане напрегнато, започва сутрешният трафик от Афганистан и Пакистан...
Кел се питаше кой ли ще му отговори пръв - Тех-оп или ГСУ? Сякаш двете ведомства се състезаваха по безразличие към ситуацията, в която се бе озовал. Той се върна в банята и бръкна в клозетното казанче и в джобовете на двата хавлиени халата, закачени зад вратата. Провери също стените и пода в стаята и банята за разхлабени плочки и разлепен мокет, под които Амилия би могла да скрие неща като паспорт или СИМ карта. Нищо. Разтърси завесите, опита се да надникне зад монтирания на стената телевизор. Накрая се отказа.
Защо, по дяволите, не му се обаждаха от Лондон? Нима имаше проблем с паролата му? От Тех-оп със сигурност вече бяха открили кой е и това още призори щеше да предизвика истинска буря, а Маркан щеше да бъде в епицентъра, повличайки със себе си всички замесени в играта.
Кел лежеше върху леглото на Амилия и тъкмо се чудеше дали да не си даде няколко часа почивка, когато есемесът пристигна. Той стана, набра четирицифрения код с клавиатурата на сейфа и с радост чу как езикът щракна и вратата се отвори сама на пантите си, избутана от пружината.