- Такси ли търсите, сър?
Човекът, задал въпроса, нямаше и трийсет години; беше с фланелка на футболния клуб „Барселона“, бели маратонки „Адидас“ и изкуствено избелени дънки. Може би се смяташе за ветеран на Жасминовата революция, но във всеки случай беше твърде млад и зелен за задачата, която Кел бе намислил.
- Не сега. Просто питам колко време се пътува дотам.
Разговорът привлече вниманието на по-възрастен мъж, плешив и тантурест, облечен с риза и изгладен панталон. Кел му кимна и мъжът се приближи. Имаше бързи проницателни очи, ленива усмивка и леко коремче, което с мъка се опитваше да скрие. Точно такъв човек му трябваше - улегнал, стабилен, който няма да се раздрънка пред приятелите си колко пари е изкарал изневиделица.
- Bonjour.
- Bonjour- отвърна мъжът.
В светлината на следобедното слънце, под разкошната алена арка на разцъфналата бугенвилия, тримата мъже си поговориха за туристическите забележителности на столицата. Не след дълго вниманието на младия шофьор бе отвлечено от звъна на мобилния му телефон и Кел остана насаме с по-възрастния.
- Ти редовно ли работиш с тези хотели? - попита той; неусетно бяха минали на арабски.
- Да, господине.
- Какво ти е работното време?
Шофьорът вдигна рамене, сякаш „работно време“ беше непознато понятие за него.
- Можеш ли да ме закараш до Ла Марса?
Това си беше риск, разбира се, но на Кел му беше нужен шофьор на повикване, който да следи Мало. Обикновено от МИ6 му зачисляваха агент по проследяването, но понеже операцията с Амилия се провеждаше неофициално, бе принуден да импровизира. Въпросът беше дали можеше да се довери на този човек за втори чифт очи. Кел седна на предната седалка на добре поддържаното пежо 206 и му нареди да кара към плажа. Когато колата потегли, той се представи като Стивън и двамата се здрависаха над скоростния лост.
- Сами - отвърна шофьорът.
На километър и половина от хотела Кел му каза да отбие и да спре. Сами остави двигателя да работи заради климатика, докато Кел се извърна на седалката си и го погледна право в очите.
- Искам да ти направя едно делово предложение.
- Окей.
Реакцията на мъжа му хареса: безгрижно кимване, небрежен поглед към таксиметровия апарат.
- Какво ще правиш през следващите няколко дни?
- Ще работя.
- Би ли желал да работиш за мен?
- Окей.
И този път отговорът прозвуча равнодушно, сякаш всичко това си беше в реда на нещата.
- Аз съм тук по работа. Ще ми е нужен шофьор на повикване от рано сутрин до късно вечер. Смяташ ли, че ще се справиш?
Сами помисли за част от секундата и каза:
- Окей.
- Ще ти плащам по петстотин динара на ден, първата сума предварително.
Това се равняваше на около двеста лири - гигантска сума за един тунизиец, който рядко си докарваше повече от хиляда динара месечно. Кел му подаде парите и Сами ги пое, без да му мигне окото.
- Ще ти плащам на всеки два дни, в края на деня. Не искам да казваш на никого за нашата уговорка. Може да се наложи да проследиш определени хора, ако напуснат хотела. Смяташ ли, че това може да бъде проблем?
- Няма проблем.
- Добре. Ако съм доволен от работата ти, ще ти дам хиляда динара бонус.
- Разбирам. - Сами кимна тържествено; явно схващаше колко е важно да си държи езика зад зъбите. Двамата отново се здрависаха и Сами най-после се усмихна. На таблото пред него имаше снимка на две млади момичета, облечени целите в розово по някакъв специален повод. -Кел посочи снимката с очи.
- Твои ли са?
- Внучките ми - отвърна Сами с тон, сякаш самото споменаване на челядта му беше достатъчно да циментира приятелството между двамата. - Имам син. Живее в Марсилия. През ноември ще ида да го видя.
Кел извади телефона си и отвори снимката на Мало.
- Това е мъжът, който ме интересува. Познаваш ли го?
Сами трябваше да си сложи очилата за четене, за да види снимката на фокус. После поклати глава.
- Отседнал е в „Рамада“ - обясни Кел. - Може би заедно с тази жена. Тя е англичанка, той французин. - Той показа на Сами снимка на Амилия; беше я преснимал с телефона си от паспорта й и качеството не беше добро. - Ако някой от тях излезе от хотела и се огледа за такси, постарай се ти да го качиш. Ако е необходимо, споразумей се нещо с колегите ти, за да бъдат все твои клиенти. Искам да знам къде ходят и с кого се срещат. Ако се наложи да ги проследиш, направи го колкото може по-дискретно, но преди да тръгнеш подире им, обади ми се на този номер. Може да успея да сляза от стаята си и да ви последвам с друга кола.