- Oui?
Чу женски глас с американски акцент:
- Джон Марк?
Беше жената на Гутман. Наследница на стара англосаксонска фамилия, с баща сенатор и семейно състояние, водещо началото си още от кораба „Мейфлауър“.
- Джоун?
- Същата. В лош момент ли се обаждам?
Домал нямаше време дори да я упрекне мислено за наглостта й да допуска, че всички разговори помежду им трябва бездруго да се провеждат на английски език. Нито Джоун, нито мъжът й бяха направили опит да научат дори най-елементарен френски, поназнайваха само малко арабски.
- Не. Моментът не е лош. Тъкмо тръгвах за работа. -Той си каза, че Джоун сигурно иска да прекара деня на плаж с децата им. - Искаш ли да говориш със Селин?
Пауза. Когато Джоун заговори отново, гласът й звучеше някак делово, едва ли не тържествено.
- Всъщност, Джон Марк, исках да говоря с теб.
- С мен?!
- Става въпрос за Амилия.
Ето че Джоун знаеше. Беше научила за аферата им. Дали щеше да го издаде?
- Какво Амилия? - Тонът му бе станал враждебен.
- Помоли ме да ти предам нещо.
- Ти си я виждала!
Сякаш бе чул, че негов роднина, смятан за починал, изведнъж се е оказал жив и здрав. В този момент Жан-Марк не се съмняваше, че Амилия ще се върне при него.
- Видяхме се - каза Джоун. - Тя се безпокои за теб.
При този намек за привързаност Жан-Марк би подскочил и замахал с опашка като куче, ако не се налагаше да разиграва една лъжа по телефона.
- Ами да, Селин и децата са много притеснени. До един момент Амилия е тук с тях и в следващия миг я няма...
- Не, не за Селин. Нито за децата. Безпокои се за теб.
Той усети как надеждата го напуска, като полъх на вятъра, затръшнал врата.
- За мен! Не разбирам.
Нова, внимателно дозирана пауза. Джоун и Амилия бяха близки приятелки. Докато Гутман я бе запленил с чара и парите си, тя бе гледала на Джоун като на любещата по-голяма сестра, образец на изискана елегантност, към който един ден Амилия би могла да се стреми.
- Мисля, че ме разбираш, Джон Марк.
Играта приключи. Аферата му беше разкрита. Всички вече знаеха, че Жан-Марк Домал е безнадеждно и абсурдно влюбен в една двайсетгодишна гувернантка. Щеше да се превърне в посмешище за имигрантската общност.
- Исках да те хвана, преди да си тръгнал на работа. Да те уверя, че никой не знае за това. Не съм разговаряла с Дейвид, нито имам намерение да казвам каквото и да било на Селин.
- Благодаря ти - отвърна тихо той.
- Амилия е напуснала Тунис. Всъщност замина снощи. Смята да попътува известно време. Помоли ме да ти кажа колко съжалява за случилото се. Никога не е имала намерение да ти причини болка или да изостави семейството ти, както стана. Тя те обича много. Просто... й е дошло в повече, разбираш ли? Сърцето й е объркано. Разбираш ли какво ти казвам, Джон Марк?
- Да, разбирам те напълно.
- И така, можеш да кажеш на Селин, че току-що си говорил с Амилия. Позвънила е от летището. А на децата кажи, че няма да се върне.
- Ще го направя.
- Мисля, че така е най-добре, а ти? Може би и за теб е най-добре да я забравиш. ....
ДНЕС
2.
Филип и Жанин Мало, живеещи на Рю Пелпор 79, Париж, бяха планирали своята мечтана ваканция в Египет повече от година. Филип, отскоро пенсиониран, бе заделил бюджет от три хиляди евро, открил бе авиолиния, която да ги закара (макар и в шест сутринта) до Кайро за сума, по-малка от цената на таксито до летище „Шарл дьо Гол“ и обратно; проучил бе в интернет най-добрите хотели в Кайро и Луксор и дори бе уредил пенсионерско намаление в един луксозен курорт в Шарм ел Шейх, където да си починат през последните пет дни от пътуването си.
Семейство Мало бяха пристигнали в Кайро през един влажен летен следобед и още щом вратата на хотелската им стая се затвори зад гърба им, се озоваха в леглото. След като се любиха, Жанин се зае да разопакова багажа, докато Филип се зачете в „Ехнатон ренегатът“ на Нагиб Махфуз - роман, който не му допадаше особено. След кратка разходка из квартала те вечеряха в един от трите ресторанта на хотела и още преди полунощ вече спяха дълбоко, несмущавани от приглушения шум на градския трафик.
Последваха три изпълнени с наслада, макар и изнурителни дни. Въпреки лекото си стомашно разстройство Жанин издържа стоически петчасовата обиколка на Египетския музей, като накрая обяви, че е „зашеметена и респектирана“ от съкровищата на Тутанкамон. През втория ден от пътуването си семейство Мало бяха тръгнали с такси веднага след закуска и ахнаха от изненада - като повечето туристи, - когато пирамидите се извисиха право насреща им, буквално на няколкостотин метра от последния невзрачен квартал в покрайнините на града. Преследвани по петите от продавачи на билети и съмнителни екскурзоводи, те извървяха целия туристически маршрут в комплекса за около два часа, като пътьом помолиха един германски турист с бръсната глава да ги снима пред Хеопсовата пирамида и Сфинкса. Жанин много държеше да разгледа вътрешността на пирамидата, но влезе сама, понеже Филип страдаше от клаустрофобия, пък и един колега го бе предупредил, че освен тясно, вътре е душно като в сауна. Изпаднала в див възторг, че най-после се е сбъднала една от детските й мечти, тя плати на един египетски камилар еквивалента на петнайсет евро, за да пояздят камилата му. През цялото време животното роптаеше и миришеше силно на нафта. После, на следващия ден, докато преглеждаше снимките в дигиталната си камера, Жанин изтри неволно кадъра, на който мъжът й беше триумфално възкачен върху камилата.