Във фризера имаше кубчета лед, лимоните бяха в стъклена купа на кухненската маса. Амилия си направи коктейл и мълчаливо вдигна тост за здравето на съпруга си, който - слава богу! - беше чак в Шотландия за дългия уикенд, съвестно проучвайки един поизсъхнал клон на безумно отегчителното си фамилно дърво. Самотата беше нещо почти непознато за нея и тя се опитваше да й се наслади максимално. Животът в Лондон беше безкрайна въртележка от срещи, обеди, коктейли, контакти; Амилия рядко оставаше сама за повече от десетина минути. Този начин на живот по принцип й харесваше. Амилия се радваше на близостта си до властта, на собственото си влияние, но през последните месеци в работата й се засилваше елементът на бюрокрация, което я изнервяше. Та тя бе останала в МИ6, за да бъде шпионин, а не за да обсъжда бюджетни ограничения на безкрайни съвещания с чай и дребни сладки.
Амилия запали камината, качи се на горния етаж, за да напълни ваната, после извади от фризера пластмасова кутия с домашно приготвено песто, за да го размрази в микровълновата фурна. До готварската печка имаше натрупана на купчина поща: сметки, пощенски картички, броеве от местното списание, покани за градински партита; почти всичко, без сметките, замина като подпалки в камината. Към осем тя вече беше по халат, проверила бе имейлите си и си бе направила нов джин с тоник, след като бе открила пакет спагети в килера.
И тогава телефонът иззвъня.
17.
На плика имаше парижко клеймо. Бе адресиран до Мисис Джоун Гутман, чрез Сенчъри Клъб, Западна 43-та улица № 7, Ню Йорк, Ню Йорк.
От клуба писмото бе препратено на домашния адрес на Гутман в Ъпър Уест Сайд и донесено до четиринайсетия етаж от портиера Вито, на когото Джоун разчиташе за всичко - от прогнозата за времето до доставки на храни от супермаркета.
Беше написано на английски.
Agence Père Blancs
Rue la Quintinie, 34
Paris 75015
France
Уважаема мисис Гутман,
C голямо съжаление съм принуден да Ви информирам за смъртта на мистър Филип Мало и мисис Жанин Мало, починали по време на почивка в Египет.
Нашата агенция неотдавна се свърза с техния най-близък роднина въз основа на една клауза в завещанието на покойния му баща. В съответствие с условията на нашата договорка Агенцията реши да се свърже с Вас.
Ако решите да се заемете със случая, предлагам Ви да се свържете с мен на парижкия ни адрес или да ми телефонирате в удобно за Вас време. Позволете да Ви информирам, че по френските закони не сте длъжна да предприемате подобна стъпка.
Искрено Ваш,
Пиер Барентон (секретар)
Джоун Гутман бе набрала номера.
18.
Телефонният секретар, произведен някъде в каменната ера, най-после се включи. Амилия чу собствения си глас, издраскан и избледнял от безброй превъртания на лентата. Позвъняващият не затвори, а остана на линия и Амилия позна тютюнджийския глас на Джоун Гутман, сигурно вече минала осемдесетте, която й остави дрезгаво съобщение:
Амилия, миличка. Обажда се старата ти приятелка от Ню Йорк. Имам новини. Би ли ми звъннала по някое време? Ще се радвам да ти чуя гласчето.
Първата й мисъл беше да вдигне слушалката, но тя знаеше, че едно обаждане от Джоун предполагаше Московските правила: никакви имена по открита линия, никакви спомени за миналото. Затова тя дори не се бе представила. В случай че някой подслушваше. В случай че някой бе научил за Тунис.
След две минути Амилия бе захвърлила халата и се бе преоблякла в джинси и пуловер. Грабна едно шушляково яке от дрешника, обу гумени ботуши, заключи къщата и се качи в колата си. Обърна в края на уличката, слезе до центъра на селото и паркира на стотина метра от кръчмата на Солсбъри Роуд. На ъгъла имаше телефонна кабина, оцеляла като по чудо от вандалските набези и все още приемаща монети. Амилия включи мобилния си телефон и намери номера на Джоун, заровен в списъка с контактите. В слушалката се чу провлаченият сигнал на звънящ американски телефон, после някой вдигна слушалката.