Французинът събра вещите си: чантата, една книга, чифт слънчеви очила, цигарите и флаконче с лосион против изгаряне. Въпреки че слънцето бе залязло, той си сложи очилата като знаменитост, очакваща да налети на орда папараци. След това тръгна по пътечката, която преди време бе отвела Кел до плажа.
Кел се върна в стаята, хвърли фотоапарата на леглото, взе си ключа и излезе в коридора.
След петнайсет секунди беше долу. Насочи се към басейна и когато минаваше покрай шезлонга на Амилия, се наведе ниско напред, сякаш за да разкърши мускули, и вдигна с два пръста сметката от ниската пластмасова масичка. Изправи се, пъхна листчето в задния си джоб и зави към фоайето на хотела.
20.
Най-отгоре на сметката имаше име: Е.М. Фаръл, и номер на стая: 1208.
Кел се върна в стаята си и веднага позвъни на Маркан в Лондон.
- Открих я.
- Том! Знаех си, че ще се справиш. Разказвай!
- Отседнала е в моя хотел. „Валенсия Картаж“. Мало е в съседния.
- Значи се чукат, но са отседнали в различни хотели, за да не ги проследи някой?
Кел не обърна внимание на инсинуацията. Свикнал бе да работи само с факти.
- Използва нова легенда. Този път Фаръл. С инициали Е.М. Можеш ли да проследиш кредитните й карти? Положително има много движение по тях в Париж, Ница, Тунис.
- Разбира се, Том. Ти разговаря ли с нея?
- Не, откъде-накъде?!
- Е, слава богу, че поне е добре. - По линията настана тишина, явно Маркан се чудеше какво още да каже. - Проклети жабари! - рече накрая той. - Все ни отмъкват най-готините мадами. - След малко Тръскот и Хейнс щяха да научат, че Амилия Левин е в Тунис на секс уикенд. - Мало не може ли да си намери нещо за чукане у дома? Нима Париж не е пълен с хиляди красиви жени?
- Ти ми кажи - отвърна Кел.
- Каква е историята с тоя Мало? - попита Маркан. - Не е ли женен? Ние тук май нищо не можем да открием за него.
- Трудно е да се каже. Аз ги видях само от разстояние, печаха се на слънце край басейна.
- Печали се край басейна! - Маркан щеше да се пръсне от вълнение. - Гледай ти!...
- Той е по-скоро позьор - отбеляза Кел, като се опитваше да насочва разговора по същество. - Носи се като някакъв наперен Монтгомъри Клифт. Изобщо няма вид на опечален син.
- Сигурно се е надул, откакто е с Амилия. Как им викаха в днешно време на възрастните жени, дето чукат млади мъже? Тигрици?
Маркан се смееше на собствената си шега. Кризата се бе разминала и облекчението му се усещаше от разстояние.
- Точно така, Джими - каза Кел. - Тигрици. Виж, имам работа. Искам да огледам по-отблизо Мало. Не е изключено да се окаже от ДЖСЕ. Амилия може да провежда съвместна операция в Тунис.
- Като използва намалението, за да изчука френския колега?
Кел поклати глава. Това му идваше в повече.
- Пийни едно, Джими - каза той. - Полага ти се.
Той прекъсна връзката, пусна телефона в джоба си и вдигна фотоапарата от леглото. Преметна ремъка през рамо и излезе в коридора. На уличката между двата хотела откри Сами зад волана на таксито, лениво прелистващ вестник. Почука на прозореца му.
- Имам да ти покажа нещо. - Кел седна до него и му подаде фотоапарата, като му обясни как да прещрака снимките на Амилия и Мало. В колата миришеше на некъпано потно тяло. - Това са хората, които ме интересуват. Жената е отседнала във „Валенсия“. Мъжът е в „Рамада“. Познаваш ли ги?
Сами поклати глава. Двама други шофьори, застанали под бугенвилията, поглеждаха към колата с оскърбено изражение на лицата, като момичета на парти, които не са получили покана за танц.
- Довечера може да излязат заедно на вечеря - каза Кел. - Преди двайсет минути си тръгнаха от басейна. Ако ги забележиш, обади ми се веднага. Ако телефонът ми не отговаря, пробвай през централата на хотела. Аз съм в стая 1313. Ако се качат на друго такси, проследи ги; ако седнат при теб, не рискувай да ми се обаждаш, докато са в колата. Имай предвид, че жената говори английски, френски и арабски като родни езици. Прати ми есемес накъде отивате.
- Разбира се.
Кел посочи с очи двамата раздразнени шофьори.
- Ако тия започнат да те разпитват за мен, кажи им, че съм ревнив съпруг.