До рамкираната снимка на нощното шкафче имаше roman policier - френски превод на „Кралят на плъховете“ от Майкъл Дибдин, както и ръчен часовник и джобен дневник, подвързан с кожа. Кел преснима всички страници от първи януари до края на септември, като ги проверяваше на дисплея за четливост. Макар да знаеше, че Мало е още на километри от хотела в Ла Гулет, това отнемаше време и той усети как пулсът му се ускорява. Искаше да приключи колкото се може по-бързо. Винаги съществуваше вероятност някоя камериерка да се отбие, за да отметне завивката на леглото, или дори трето лице да разполага с ключ от стаята на Мало.
Оттам Кел се насочи към банята: прибори за бръснене, афтършейв, четка за зъби, паста. В найлонова торба откри няколко блистера с лекарства: аспирин, хлорфениламин, който беше вид антихистамин, често използван като приспивателно; жълт кантарион, флаконче валиум, гел против комари; гребен. Презервативи нямаше.
После пребърка джобовете на дрехите му, като внимаваше да не размества нищо в стаята. В едно черно кожено яке откри дребни монети, карнетка за парижкото метро и пакет „Лъки Страйк“. Процесът беше идентичен с този в стаята на Амилия, само че сега изникваха повече неизвестни, доколкото Кел не знаеше нищо за Мало, освен неотдавнашната му загуба и очевидната склонност към позьорство, която бе забелязал край басейна. Под леглото откри хотелска Библия, отворена на Второзаконие, и малка кутийка кибрит. Под романа на нощното шкафче имаше плик с писмо от бащата на Мало с дата 4 февруари 1999 г. Почеркът на Филип беше крайно нечетлив, но Кел преснима и двете страни на писмото, преди да го върне в плика.
Когато се убеди, че е проверил щателно съдържанието на стаята, Кел излезе навън в коридора, откри едно странично стълбище, което водеше до изхода откъм басейна, и по плажа се върна пеша във „Валенсия Картаж“. Намери номера на Елза Касани и й позвъни от мобилния на Маркан.
За негова изненада Елза беше още в Ница, „пияна с твоите пари“, както се изрази тя, в един бар в Стария град. По линията се чуваше думкаща рок музика; за миг Кел се улови, че изпитва лека завист към мъжете, които й правеха компания. Представи си, че бе излязла да разговаря с него на някоя от павираните улички южно от булевард „Жан Жорес“.
- Боя се, че ще се наложи да поизтрезнееш - каза й той. - Имам още работа за теб.
- Бива - отвърна тя. Ако беше разочарована, с нищо не го показа. - Какво искаш да направя?
- Имаш ли нещо за писане?
Кел я чуваше как рови в чантата си, докато накрая измъкна лист и писалка и обяви, че е открила „хубаво стъпало, на което да поседна и да записвам нарежданията ти, Том“. В това време той преглеждаше изображенията във фотоапарата си.
- Нужна ми е разширена справка за Франсоа Мало. Трябва да се пипа дискретно, без да остават следи. В никакъв случай през Челтнам, най-добре ползвай твоите прословути контакти. - Искането му беше доста необичайно, но Кел за нищо на света не искаше на Маркан да му светне червена лампа. - Във Франция си имате начини за такива проверки,нали?
Многозначителна пауза.
- Естествено.
- Е, добре. Искам пълна информация. Банкови сметки, телефонни разпечатки, данъчни декларации, образование и дипломи, здравен статус, всичко, което можете да откриете.
- Това ли е?
Кел не беше сигурен дали въпросът й е израз на сарказъм или самонадеяност. Той отвори една от снимките на паспорта и й прочете трите имена на Мало, датата на раждане и парижкия му адрес. Извади от джоба си листчето, на което бе надраскал номера на паспорта, и го продиктува на Елза, като я накара да го повтори за по-сигурно.
- Миналата година през януари е бил в Ню Йорк, шест месеца по-късно в Кейптаун, сега през юли в Шарм ел Шейх. Ще ти пратя поредица снимки от дневника му. Аз също ще ги прегледам, но ти можеш да откриеш нещо полезно. Телефонни номера, имейл адреси, срещи...
- Разбира се.
- И още нещо. Струва ми се, че той е консултант по информационни технологии. Опитай се да откриеш къде работи. В Лондон имат негова снимка на нещо, което прилича на коледно парти. Ще ти изпратя и нея.