- Тук се чувствах щастлива - каза му тя в пристъп на непредпазлива сантименталност, но веднага съжали, защото как би могла да се чувства щастлива една майка, решила да се откаже от детето си? - Преди онова, което се случи - добави припряно тя, запъвайки се на френския израз. - Обичах свободата в живота си. Обичах усещането, че съм далеч от Англия.
- А сега работиш за Англия - отвърна Франсоа.
- Добре ми го каза - призна тя, като вдигна чашата си за наздраве. Кристалът хвърляше странни отблясъци. - Да, наистина, работя за Англия.
28.
На вратата се почука - две кратки тихи потропвания: чук-чук. Той свали веригата и покани Сами да влезе. Странна среднощна среща между мъже. Кел отвори балконската врата, за да влезе чист въздух. На пода до леглото имаше бутилка „Макалън“ от безмитния магазин в Ница; докато наливаше в две чаши по три пръста, той се извини на Сами за „атмосферата на тайнственост“ - една фраза, която доста се затрудни да преведе на арабски.
- Няма проблем - отвърна Сами. - Разбирам.
След дългата вечер, прекарана неподвижно зад волана на таксито, човекът изглеждаше прегърбен и някак схванат, но докато тътрузеше крака през стаята и се наместваше на ниското канапе, Кел забеляза, че очите му блестяха от вълнение.
- Значи добре си прекараха, а? - попита той. Въпросът беше съзнателно двусмислен, за да даде възможност на Сами да попълни липсващата информация.
- Да. Невероятна история. - Сами се беше навел напред, набит и плешив, пълен с новини. - Вие знаехте ли за тях?
- Ти ми кажи - подкани го Кел. - Много детайли ми се губят.
И Сами заразказва. Преди трийсет години „Ейми“ - това беше името, под което се представяше Амилия - работела в Тунис, когато забременяла извънбрачно. Понеже била все още тийнейджърка, при това строго възпитана в католическо семейство, решила да даде детето за осиновяване. Въпросното дете бил Франсоа, който впоследствие бил отведен във Франция и отгледан в Париж от Филип и Жанин Мало. Но се случила трагедия: осиновителите му били убити само преди няколко седмици по време на почивка в Египет. Едва когато прочел завещанието на баща си, Франсоа за пръв път научил за обстоятелствата около своето раждане. И без колебание се свързал с агенцията в Тунис, която навремето уредила осиновяването му.
Кел слушаше с по-малко изумление, отколкото би могло да се очаква. Той бе подозирал нещо такова. В крайна сметка историята звучеше напълно логично в основните си аспекти. Странно изглеждаше само, че Амилия едва в последните дни се бе запознала със сина си. По някаква причина Кел бе предположил, че взаимоотношенията помежду им се бяха развивали от години. Кое го бе накарало да направи подобно несъстоятелно допускане?
- Кой ти каза всичко това? - попита той. - Как стигна до истината?
- Франсоа. Поинтересувах се какво правят в Тунис толкова скоро след революцията и той ми разказа цялата история.
- Ейми нищо ли не каза? Остави го той да говори ли?
Кел искаше да знае защо Амилия позволяваше на Франсоа такава недискретност; може би беше свалила гарда или нямаше причина да се съмнява в Сами.
Сами кимна.
- Госпожата е много по-мълчалива. Говори почти само той.
- Но изглежда щастлива, така ли? Двамата са доволни, че са заедно.
- О, да - отвърна Сами. Той бе пресушил трите пръста уиски и подаде чашата си за още. Кръвта му кипеше. - А може ли да ви задам един личен въпрос?
Кел вдигна бутилката от пода и му доля.
- Казвай.
- Защо поискахте от мен да ги следя?
Сами беше открит човек, видимо добродушен и сговорчив, с романтична жилка, която явно бе реагирала на патоса в историята на Франсоа.
- Защото ми плащат - отвърна Кел. От съседната стая се чу кашляне. Той се опита да смени темата. - Сигурно си уморен.
Сами вдигна рамене. При предишни операции, дори тази с Елза в Ница, Кел винаги се бе опитвал да вниква в личния живот на агентите си, да си представя какво обичат и мразят. Това беше едно от разнообразията на професията му, начин да убива времето през дългите периоди на изчакване. За Елза предполагаше, че харесва рок музика и едри космати мъже с татуировки в леглото си. Но Сами? Кой беше той? Вярващ мюсюлманин? Едва ли, ако се съдеше по склонността му към уискито. Футболен запалянко? Женкар, чревоугодник? Със сигурност обиколката на талията и кроткият му добродушен нрав издаваха човек, свикнал да си угажда.