- О, господи!
- Какво има?
- От името на моите сънародници, позволете да ви се извиня за това измъчено пеене.
Франсоа отново се засмя; беше му приятно да води нормален разговор с интелигентен и остроумен събеседник. Амилия беше и интелигентна, и остроумна, но времето, прекарано с нея, беше различно. Наподобяваше по-скоро поредица от делови срещи или интервюта, при които и двамата се опитваха да научат повече един за друг. Една вечер в Тунис, когато Амилия си бе легнала, той реши да излезе от хотела и да вземе такси до Ла Марса. Ала нощният живот го бе разочаровал. Цяла вечер бе седял сам край дансинга и бе наблюдавал как разни нафукани местни плейбойчета се опитваха да съблазняват мюсюлмански девойки, които за нищо на света не биха легнали с тях. В ислямския свят сексът преди брака е най-страшният грях, който би могла да стори една жена. Момчетата носеха огромни златни часовници, косите им тежаха от гел. Едно от момичетата, с твърде силна очна линия, флиртуваше с Франсоа и той си помисли дали да не я покани на танц. Но на такива места никога не се знае кой гледа отстрани и какви могат да бъдат последиците, а Франсоа не искаше да рискува. Всички тунизийски мъже му изглеждаха леко пълни и имаха зловещи мустаци. Някой от тях можеше да се окаже неин приятел или брат. Стана му жал за момичето и се запита какво ли щеше да излезе един ден от нея.
- Как ви се стори храната в Тунис? - чу той гласа на Стивън.
Очевидно беше, че англичанинът се мъчи да поддържа разговор, а храната беше една от любимите теми на Франсоа. Той с готовност отвърна, че му е било много приятно да вечеря с майка си в някакво открито рибно ресторантче в Ла Гулет, но и двамата били разочаровани от кускуса в един незаслужено скъп ресторант в Сиди Бу Саид.
- При мен беше истинска катастрофа - сподели Стивън. -На едно място си поръчах „мергез“, като си мислех, че е риба, пък то се оказа наденица. Следващия път реших да заложа на сигурно и поисках „тахина“, но ми донесоха някакъв омлет. Нищо общо с мароканската кухня. Та вие казвате, че майка ви живее в Тунис?
Франсоа усети, че е попаднал в капан. Трябваше все нещо да каже за Амилия, иначе щеше да прозвучи невъзпитано.
- Дълга история.
Стивън погледна надолу към чашата си, после нагоре към огледалното кълбо, накрая към Франсоа.
- Не бързам за никъде.
И Франсоа му разказа. Всичко. За убийството в Египет. За опитите му да се свърже с Амилия чрез агенцията за осиновяване. За срещата им в Париж. Описа му седмицата, която бяха прекарали заедно в Гамарт. Сякаш разказваше любим анекдот - украсяваше определени елементи, прескачаше частите, които вече не го интересуваха, опитваше се да опише Амилия в най-добрата възможна светлина. И, както бе очаквал, Стивън слушаше внимателно. Беше ту шокиран от трагедията в Шарм ел Шейх, ту зарадван, че майка и син се бяха събрали толкова скоро след случилото се. На Франсоа обаче започнаха да му омръзват въпросите и съчувствените коментари. Към единайсет вече бе стигнал дъното на поредния си джин с тоник, след като бе сметнал за нужно да почерпи веднъж и той от благодарност за предишния. Сега отчаяно искаше да се освободи от англичанина и да се върне в каютата си. За негова радост от известно време някаква жена от другата страна на бара ги заглеждаше с видим интерес. Отначало Франсоа не можеше да определи със сигурност с кого от двама им флиртуваше тя. Беше привлекателна, макар и агресивна на вид, около четирийсетгодишна; той я бе забелязал още следобед в салона за пътници да чете вестник в едно от креслата. При нормални обстоятелства би допуснал, че всяка жена ще предпочете него пред Стивън, но този път му се стори, че вниманието на непознатата беше насочено по-скоро към англичанина.
- Струва ми се, че си имаш почитателка - каза му той, като посочи с очи към нея.
- Къде? - попита Стивън, който сякаш изобщо не я бе забелязал.
- Отсреща, през бара. Дамата с изрусената коса. Да я поканя ли при нас?
Изненадан, Стивън се извърна в указаната посока. Франсоа забеляза, че щом погледите им се срещнаха, англичанинът се поизчерви. Жената отмести очи.
- Бих казал, че със сигурност се интересува повече от теб - отвърна Стивън.
Франсоа бе поласкан, но и чашата му беше празна, а той отдавна чакаше този момент. Предстоеше му дълъг ден. Разполагаше с нужното извинение да си тръгне.
- Не - каза той, като се надигна от столчето. - Оставям те с нея. - Двамата се здрависаха. - Е, беше ми приятно. Ти си изключително забавен събеседник. Надявам се да се видим утре.