Разбира се, всичко това беше нож с две остриета. В хода на разговора Мадлен щеше да му даде възможност да я поразпита за нея самата. Какво си правила в Тунис? Защо се прибираш с ферибота? Ако можеше да се съди по алкохолния й дъх, нямаше да му е трудно да я пречупи. Всичко опираше до задаване на правилните въпроси.
И така, играта започна. Приличаше на състезание. Или на танц. В продължение на близо четирийсет и пет минути Мадлен Брив подложи Стивън Юнияке на неудържимия си сексапил и разюздана похотливост. Била разведена. Връщала се от „отегчителна“ почивка в Ла Марса с нейна приятелка „алкохоличка“, чийто съпруг неотдавна я бил напуснал заради по-млада жена. Била съсобственичка на магазин за дизайнерска конфекция в Тур, чиято клиентела се състояла главно от богати домакини, и се тревожела за четиринайсетгодишния си син, защото пушел твърде много „от оная скапана ганджа“. На Кел му направи впечатление, че жената насреща говореше почти само за себе си, вместо да му задава въпроси за него самия. Той й бе дал безусловен картбланш да разпитва неговия персонаж Стивън Юнияке за всичко, свързано с професията, семейното положение и дома му, но тя не се възползва в никаква степен от предоставената й възможност. Вместо това, докато втората й чаша вино неизбежно бе заменена от трета, а часовникът на стената неумолимо напредваше към малките часове, тя му бе дала ясно да разбере, че с удоволствие би си легнала с него. Ръката й вече пълзеше нагоре по бедрото му като на участничка в популярно ток шоу, която се опитва да се подмаже на водещия.
- Имам каюта - каза тя, като с изкикоти закачливо и хлъцна. - Много е голяма.
- И аз - отвърна Кел, опитвайки се да пресече офертата още в зародиш. - Моята е много малка.
Беше му тъпо, сякаш беше импотентен, но нямаше никакво желание да спи с тази жена, да се мятат цяла нощ върху едно легло, малко по-широко от изтривалка за врата. Спокойно, няма да ти висят краката! Мадлен Брив беше хубава и самотна, парфюмът й навяваше спомени за други жени. Когато му се усмихнеше, Кел усещаше как кръвта му кипва, чувстваше се поласкан, че жена като нея вижда в него нормален мъж, че му се предлага, че е готова да го въвлече в извечната игра на секс и желание. Но сърцето му беше другаде. Сърцето му все още принадлежеше на Клеър. Той беше женен мъж, макар с жена му да бяха разделени, и дългът му повеляваше да пази семейната чест дори на кораб насред морето.
- Виж - каза й той, - напоследък все не мога да се наспя. Ще ми простиш ли, ако се оттегля? - Беше много неловко като оправдание, но може би не толкова невъзможно за човек като Стив Юнияке. - Беше ми толкова интересно да се запознаем. Какво ще кажеш да обядваме заедно в Марсилия?
За негово учудване Мадлен реагира едва ли не с облекчение.
- Би било супер! Обожавам Марсилия. Ще останеш ли да нощуваш?
- Не съм решил още. - Това поне беше самата истина.
Двамата си размениха телефонните номера - върху салфетка с флумастер, подаден им от намръщената барманка- и се уговориха евентуално да се срещнат на закуска в столовата. Мадлен похвали някакъв ресторант в Марсилия, в който предлагали най-хубавата рибена чорба, и обеща да го заведе.
Тя си тръгна от дискотеката малко преди него. Барманката я изпрати с поглед и изсумтя презрително към Кел, сякаш искаше да му каже: Мислиш, че не виждам какво става ли? Тя ти даде номера на каютата си. Сега изчакваш пет минути, колкото да си сложи прозрачния комбинезон. Кел я изгледа смразяващо и тя се върна при чашите си.
Пет минути по-късно той беше вече дълбоко в търбуха на огромния кораб, недалеч от просторната каюта на изкусителката Мадлен Брив, но застанал пред вратата на собствената си малка стаичка, и набираше четирицифрения код.