От време на време на Слиман му ставаше скучно и тогава вършеше неща, които Аким смяташе за нередни. Веднъж извади ножа си и натъпка парцал в устата на Холст, след което нагорещи острието върху газовата печка и известно време се забавлява със затворника, описвайки кръгове около очите му, докато Холст се гърчеше и мучеше от ужас. Но те никога не му причиняваха болка. Дори косъм от главата му не бутваха. Най-страшно беше, когато Слиман се напиеше и започваше да му разказва за момичето, което бе изнасилил. Историята му беше толкова гадна за слушане, че на няколко пъти Аким бе влизал в килията, за да му каже да престане. Но като цяло Аким смяташе, че двамата бе отнасят към затворника с нужното уважение и достойнство.
След седмица по указания на шефа в стаята на Холст бе внесен телевизор и няколко дивидита; от този момент Холст убиваше до шестнайсет часа на ден в гледане на телевизия. Като допълнителен жест на добра воля, и в разрез с правилата, една вечер Аким бе позволил на Холст да седне при него в дневната - макар и привързан с белезници за един стол - и да гледа футболен мач между Марсилия и някакъв английски отбор. Дори го бе почерпил една бира и му бе обещал, че не след дълго ще се завърне в Париж.
Единственият тревожен момент за Аким беше по средата на втората седмица, когато някакъв съсед се отби да попита дали собствениците на къщата ще се връщат през лятото. В дълбоката провинция на Лангедок човекът едва ли бе очаквал арабин с бръсната глава да му отвори вратата и така се стресна, че несъзнателно отстъпи крачка назад. В това време, само на няколко метра навътре в къщата, Слиман бе натъпкал кърпа за чинии в устата на Холст и бе опрял пистолета си в слабините му, за да не му хрумне да вика за помощ. Аким отвърна на съседа, че собственикът е негов приятел от Париж, който ще пристигне до няколко дни. На другия ден шефът наистина се появи отнякъде за радост на всички загрижени съседи, които не сваляха биноклите от очите си, но при вида на белия мъж с брада, който спокойно косеше по шорти ливадата и после се гмурна в басейна, сигурно бяха въздъхнали с облекчение.
При ясно време се виждаха далечните предпланини на Пиренеите, но сутринта, когато Аким се отправи на седмичното си пътуване до Кастелнодари, се бе извила буря и се бе изсипал топъл летен дъжд. Аким отиде първо до хипермаркета във Вилфранш дьо Лораге за провизии, малко розе от Бандол за Валери и бутилка „Рикар“ за шефа. От една аптека в Кастелнодари купи лекарство за астмата на Холст, а за себе си - дезодорант и няколко флакона аспирин, защото запасите в къщата се изчерпваха. Слиман му бе поръчал порно списания, каквито Аким купи в магазинчето за вестници и цигари от някаква нацупена бабичка, която не криеше отношението си към присъствието на един Arabe в градеца й като обида за националното достойнство на Третата република.
- Боклуци - промърмори под нос тя, докато Аким си тръгваше от магазина й, но той я чу и с огромно усилие на полята овладя яростта си. Последното, от което имаше нужда шефът в този момент, бе да го забърка в неприятности.
Когато се прибра в къщата, той завари Холст да гледа „Дива“ на дивиди. Слиман беше в кухнята и пушеше цигара в компанията на двама мъже, които Аким не беше виждал преди.
- Шефът има задача за нас - каза той. - Тези хора ще пазят нашия приятел.
Непознатите - и двамата бели и малко над двайсетгодишни - се представиха като „Жак“ и „Патрик“, но Аким си каза, че това едва ли бяха истинските им имена. Лаптопът на Слиман беше разтворен върху кухненската маса и той го извърна към Аким. На екрана имаше размазана снимка от скрита камера, направена в бар или дискотека.
- Притеснява ги някакъв тип от ферибота - каза той. - Мацката на Люк иска да го проследим. Събирай си нещата. Заминаваме за Марсилия.