- Прекарахме две седмици в Тунис, после се върнахме насам с ферито - каза мъжът. Беше едър, набит, с игриви очи и стойка на бивш военен. - Посетихме мястото, където са снимали „Междузвездни войни“, видяхме римските развалини. Ти ще останеш ли в Марсилия, Стив?
Кел съчини набързо една историйка за пред шофьора, който можеше впоследствие да бъде разпитан от ДЖСЕ. Колата на Мало отдавна се бе изгубила някъде напред.
- Мисля да нощувам в Марсилия и ще ми трябва хотел. На кораба се запознах с една жена, която обеща да ме разведе из града и да хапнем рибена чорба. Имам още два дни до завръщането си в Англия. Надявам се да ги прекараме заедно.
- Не звучи никак зле - каза Хари. - Нещо като гадже, а?
- Именно - отвърна Кел и му се усмихна многозначително.
Разбира се, имаше предвид Мадлен, чийто телефонен номер, надраскан с флумастер върху салфетка от бара, беше на дъното на куфара му. Сега, след като Мало се бе стопил без следа в марсилския трафик, тя беше единствената му надежда да научи нещо повече. Запита се дали няма да му се обади. Ако не му звъннеше до вечерта, той щеше да пробва номера на салфетката. Най-вероятно телефонът нямаше да отговаря и в такъв случай той щеше да тръгне право за летището и да се опита да проследи Мало до Париж.
- Нашият влак тръгва в пет - каза Хари, като се почесваше по ръката, където се виждаше инфектирано ухапване от комар. - Пътуваме с Те Же Be до Гар де Лайън.
- Дьо Лион - поправи го Пени и намигна на Кел, който й се усмихна. - Цяла седмица сме в Париж, можете ли да си представите? Лувърът, музеят „Орсе“, разните му там бутици...
- .. .френска кухня - добави Хари. На Кел му се прищя да се качи с тях на влака в пет, да ги разпитва за Сейнт Луис, да сподели радостта им, че са в Париж.
- Надявам се и двамата да си изкарате страхотно - каза той.
37.
На Амилия Левин не й трябваше много време, за да заличи следите от прекъсването на престоя си във Франция. Срещу две хиляди евро една от камериерките в хотел „Гилеспи“ бе приела изобщо да не забележи дългото отсъствие на мадам Левин от стаята й. Амилия й бе дала половината сума предварително в деня на отпътуването си за Тунис и сега, докато прибираше вещите си, камериерката трябваше да дойде специално до хотела от дома си в предградията, за да й се издължи докрай.
След това Амилия се свърза по телефона с разведената австрийка, която организираше курса по живопис. Бригита Ветих прие многословните й извинения, че не се бе появила след първите две занятия; единствената й грижа бе мисис Левин, която обясни, че била болна, да не си поиска обратно парите.
- Разбира се, че не, Бригита. Надявам се някой ден да се върна. Ателието ти е наистина прекрасно.
Три часа след кацането си в Ница Амилия пътуваше обратно за летището, след като си бе взела нещата от багажника на наетата кола, оставена на Рю Ламартин. Към осем вечерта беше вече в Лондон, в едно такси на път за дома на Джайлс в Челси. Бяха се разбрали да вечерят заедно. Амилия бе съобщила на съпруга си, че има да обсъжда с него нещо много важно.
Двамата избраха един тайландски ресторант в западния край на Кингс Роуд, където се отбиваха от време на време. Джайлс си поръча зелено къри, Амилия - пиле на плоча със сос от босилек. В късния час в тази събота вечер в ресторанта бяха останали не повече от дузина клиенти, всички твърде далеч от тяхната маса, за да ги чуват. Повечето вече очакваха да им донесат сметката.
- И така, имаше нещо да ми казваш - започна Джайлс, като се надяваше да приключи с деловата част от вечерята, за да се заеме на спокойствие с кърито.
Всеки път, когато Амилия искаше подобна среща „на високо равнище“, обикновено предстоеше да му признае, че отново е „кривнала от пътя“ с Пол Уолинджър, дългогодишния й любовник. Джайлс отдавна бе престанал да се интересува от нейните изневери и, честно казано, би предпочел да не научава за тях. Дразнеше го обстоятелството, че жена му винаги избираше един от любимите им ресторанти, за да сведе до знанието му поредното си прегрешение, с което го лишаваше от възможността да даде отдушник на гнева си с един пълноценен скандал.
- Боя се, че не бях напълно искрена с теб относно нещо, случило се в детството ми - започна тя.
Това беше ново. Обикновено встъпителните й думи бяха „Боя се, че постъпих твърде необмислено“ или „Боя се, че това, което ще чуеш, няма да ти хареса“. Този път обаче тя бе предпочела да го занимава със загадки от миналото.